Разединени равнини
- Автор: Чайковски Адриан
- Серия: Сянката на умелите #2
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Разединени равнини». Краткое содержание книги:
Придружен от Фалмес и Неро, Салма се срещна с кмета на селото и двамата стигнаха до споразумение. Храна срещу пари, труд или услуги. Салма беше наясно, че почти няма какво да предложи в замяна и че дори с опитния в пазарлъците Неро кметът би трябвало да отхвърли от раз офертата му. Вместо това се стигна до споразумение с голям ущърб за селяните и Салма си даде сметка, че неволно е влязъл в ролята на бандит. Бандитизъм от цивилизован вид, вярно, но хората на Фалмес бяха добре въоръжени, а селото беше малко и до голяма степен беззащитно, така че пак си беше бандитизъм.
Щели да си направят лагер на територията на селото, обясни Салма. Да нацепят обещаните дърва, да вадят вода от кладенците и изобщо да изпълнят своята — макар и символична — част от сделката. Кметът явно бе склонен да им опрости дори това, но Салма настоя на своето.
Не беше възнамерявал да се превръща в разбойник, но да се хлъзнеш в този занаят се оказа по-лесно от очакваното.
Не беше планирал и да защитава селото, но точно това се случи. Изобщо, съдбата му неочаквано бе поела по свой път, а контролът се изплъзваше неусетно от ръцете му.
Истинските разбойници се стовариха връз селото през нощта, с мечове и горящи факли. Бяха трийсетина и не бяха дошли да се пазарят, нито дори да сплашват и да поставят условия. Дошли бяха да плячкосат каквото намерят.
Ала налетяха на Салма и спътниците му. Още преди селяните да приберат децата и да грабнат вили и копия, Салма вдигна хората си и ги прати напред с мечове, лъкове и сопи. Самият той също се включи — виждаше много по-добре от нападателите на слабата лунна светлина и преби мнозина с тоягата, която Сфайот му беше направил, други рани с шиповете на новоразбуденото си Изкуство.
Откри също, че е достатъчно силен да се издига във въздуха — спускаше се върху враговете, риташе и кълцаше, а после кацаше на земята, преди онези да са разбрали какво ги е сполетяло.
Нападателите бяха типичната сбирщина, позната му от Хелерон — бръмбарородни, мравкородни ренегати и мелези, свирепи, но зле организирани. Битката беше жестока.
Когато най-после отблъснаха врага, намалили наполовина числения му състав, Салма тръгна между хората си да прецени пораженията. Двама от негодните на Фалмес бяха мъртви, както и един от мухородните младежи. Други бяха ранени. За тях се погрижиха Сфайот и дъщерите му със заклинания, билки и бинтове, направени от накъсани на ивици и изварени дрехи.
След това Салма отиде да се говори с кмета.
— Появата им няма нищо общо с нас — заяви той, защото беше стигнал до извода, че точно това са си помислили селяните.
— Не съм си и помисли противното — подчерта кметът, бръмбаророден като повечето си съселяни. Имаше порезна рана на оплешивяващата си глава, която една от селянките беше превързала. — Ала се питам вие защо дойдохте?
Салма вдигна рамене. Чувстваше се изтощен, беше му тягостно, а и раната го болеше.
— Видяхме къщите ви и бяхме гладни.
— Вземете храната — каза кметът. — Ще ви дадем и малко пари. Преди да започнат бъркотиите, селото ни беше заможно.
Салма понечи да откаже, но се сети на Фалмес и отговорностите. Отговаряше за тези хора, дори за бандитите и дезертьорите.
От гледката призори го побиха тръпки. Без някой да го пита, хората му бяха прибрали оръжието и доспехите на мъртвите разбойници. Мухородните гангстерчета вече имаха мечове и ками, а бръмбарородната стопанка се бе сдобила с лък. Тримата роби бяха навлекли кожени доспехи с капси над туниките си. По-голямата дъщеря на Сфайот беше препасала на колана си брадва с къса дръжка. Предната нощ се беше включила сърцато в битката — умееше да хвърля камъни, имаше точен мерник и силна ръка.
Фалмес се приближи към Салма и му подаде къс меч, с дръжката напред.
— Този ти го запазих — каза той. — Разбирам малко от мечове и този ми се струва добър. Хелеронска направа е, а там разбират от оръжия.
Салма прие с благодарност. Балансът на меча беше добър, по-добър от имперския меч, който беше носил толкова дълго. Хубаво беше отново да държи свястно оръжие в ръка.
Две нощи след битката в селото Салма сънува родния дом — как излиза на конски гръб от изящния дворец Суон Рен в княжество Рох и плъзва поглед по пейзажа наоколо. А пейзажът беше забележителен както винаги, просторни земни тераси, които вековете и внимателното култивиране бяха превърнали в картина на съвършена красота — ниви и пасища в зелено и златно под синьо небе. Беше есен, по жътвено време, и хладният вятър вещаеше ранен край на топлите дни. По планинските върхове на северния хоризонт имаше повече сняг отколкото преди десетница. Равнинците не познаваха такива гледки в тяхната суха земя от кафяво, жълто и бронз.