Разединени равнини

Фалмес го слушаше, без да го прекъсва, но вдигна ръка, когато разказът стигна до Мина.

— Преди колко време? — попита дрезгаво той. — Кога е било това?

Салма направи бърза сметка.

— Най-много преди два месеца. Приятелите ми ме измъкнаха от затвора, а губернаторът на Мина бил убит, така чух.

— Дебелака? — възкликна Фалмес. — Убили са го?

— Да. Запознах се с жената, която ръководи местната съпротива. Освободиха я заедно с мен.

— Как се казва?

— Кимене. Познаваш ли я?

Фалмес поклати глава.

— Лично не, но съм чувал за нея. Значи твоите хора са я освободили. Е, смятай, че с това си спечели безопасен преход и отгоре, повече от всички песни и танци, които твоите спътници могат да предложат.

По-голямото момиче на Сфайот се приближи, седна до Фалмес и той я изгледа безизразно.

— Баща ти ли те прати при мен?

Тя кимна, без да сваля поглед от него.

— Ето това е човек с реалистичен мироглед — заключи Фалмес с уморена въздишка. — Само че този ваш приятел току-що, без да иска, откупи свободата ви, моме.

Тя вдигна рамене.

— Сигурни бяхме, че ще го направи.

— Това пък защо? — попита я Фалмес с усмивка като човек, който се закача с малко дете.

— Защото си е такъв — каза тя. — Баща ми има око за тези неща.

Салма се размърда смутено.

— Беше чиста случайност.

Момичето поклати упорито глава, после насочи вниманието си към бандита.

— Какво ще правиш? — попита го тя. — Хората ти са недоволни. Страх ги е от осоидите.

— Така ли? И в момента?

— И би трябвало — кимна момичето. — Татко го видя. Осородните са недалеч северно оттук. Вече са превзели големия град с комините.

— Тя Хелерон ли има предвид? — обърна се Фалмес към Салма.

— За пръв път чувам — сви рамене младежът, после се замисли. — Впрочем, не… Едни хора ми казаха, че би било неразумно да поемем на север. Изобщо не го свързах със… Ситуацията явно се променя бързо.

Фалмес кимна с мрачна физиономия.

— По всичко личи, че тук и за разбойниците ще стане опасно. Голяма част от моите момци трябва да стоят далеч от дългата ръка на Империята, и аз в това число.

Момичето се облегна неочаквано на него и едва не го събори.

— Ти не си лош човек — каза тя. — Моят татко вижда много работи.

Салма потърси с поглед Сфайот и го видя да седи край огъня. Белокосият мъж го наблюдаваше с обезпокоително ясни очи.

— Лош съм колкото трябва — изсумтя Фалмес. Изглежда се канеше да я отблъсне, но после реши друго. Видно бе, че се тревожи за хората си. Накъде изобщо би могъл да ги поведе сега?

— Трябва да дойдеш с нас — каза му хлебаркородното момиче.

Фалмес я изгледа спокойно.

— Така ли? И къде по-точно отивате вие, че ми предлагаш да споделя светлото ви бъдеще?