Разединени равнини
- Автор: Чайковски Адриан
- Серия: Сянката на умелите #2
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Разединени равнини». Краткое содержание книги:
— Не знам — отвърна тя и погледна към Салма. — Къде ни водиш?
— Не ви водя никъде — заяви Салма, но още преди да го е изрекъл, разбра, че това не отговаря докрай на истината. Откакто прогони Косгрен, те разчитаха на него, защото едрият бръмбаророден се беше самообявил за техен водач, а после Салма го беше изместил. Така ставаха нещата с водачеството.
А щом ги водеше, би трябвало да знае къде отиват и защо.
— Какво друго е провидял баща ти? — попита той. Фалмес изпръхтя развеселено, защото за него магията беше празна дума, но Салма беше виждал магия в действия и не бързаше да отхвърли ясновидските способности на Сфайот.
— Че ще намериш нещо — отговори момичето. — Навярно онова, което търсиш.
— Той знае ли, че ми казваш тези неща?
— Той ме накара — увери го момичето. Беше му почти връстница, тънка и бледа, с късо подстригана и рошава бяла коса. Но беше хубавка и гледаше Фалмес с усмивка, която той не знаеше как да тълкува. И в този миг на неудобство Салма го видя така, все едно го е познавал през целия си живот. Солиден трудов човек, отделен насила от занаята си, от семейството си, от всичко познато, пришпорван жестоко от новите си господари, а после сам избрал трудния път на беглеца в надбягване с разширяващите се граници на Империята. Но дори и сега се опитваше да бъде почтен.
— Направили са те офицер в помощната войска — предположи на глас той.
— Какво, и ти ли стана изведнъж магьосник? — подразни го Фалмес. — Бях сержант, щом искаш да знаеш.
— И още се опитваш да опазиш хората си.
— Точно като теб — кимна Фалмес, — но какво от това? Един мъж все трябва да има някаква цел в живота.
— Да, трябва — съгласи се Салма.
— Защо да не дойдеш с нас? — притисна го отново хлебаркородното момиче.
Фалмес само поклати уморено глава.
На следващата сутрин обаче, когато бежанците поеха на запад, Фалмес и неговите бандити пришпориха конете си в същата посока. Яздеха на достатъчно разстояние, за да запазят поне привидно независимостта си, но се движеха успоредно на тяхната пътека и поддържаха тяхното темпо.
Салма усещаше, че нещо се случва, но не знаеше какво. И докато чакаше да го осени просветление, неговите бежанци живееха ден за ден и разчитаха един на друг. Когато огладнееха, се хранеха с каквото намерят. Когато ги налегнеше умора, спираха и събираха дърва за огън.
А после, един следобед, когато отчаяно се нуждаеха от храна и подслон, съгледвач от бандитите на Фалмес се върна от оглед и докладва, че недалеч пред тях имало селце. Движеха се покрай релсовия път Сарн-Хелерон и селцето сигурно беше от типа на самозародилите се поселища около железопътните кантони. Край спирките на пътническите влакове винаги имаше ханове, чифлици и по някой предприемчив занаятчия, решил да отвори работилница. Но напоследък трафикът бе намалял и повечето заселници си бяха отишли в търсене на по-плодородна земя. Населението на селцата край железопътните кантони се беше свило до минимум, останали бяха само онези, които или не можеха, или не искаха да си тръгнат.
Фалмес даде сигнал и хората му наизвадиха оръжия.
— Какво правиш? — попита го Салма.
— Трябва ни храна — отвърна Фалмес. — А и някоя нощувка под покрив ще ни дойде добре.
— Няма да грабим — заяви Салма. — Не е нужно да се стига до това.
— Прав си, стига местните да проявят здрав разум. — Минасецът го стрелна с твърда усмивка. — Внушим ли им, че сме достатъчно силни, за да вземем каквото поискаме, ще е достатъчно да ги помолим.
— Нека първо говоря с тях — настоя Салма.
— Както искаш — отстъпи Фалмес и вдигна рамене. — Но не забравяй, че носиш отговорност за своите хора. Те очакват от теб да им осигуриш храна и подслон, също както моите го очакват от мен. Нямат си нищо и всяка вечер заспиват гладни. Какво смяташ да направиш по въпроса?
Салма зарея поглед към селото в далечината. „Косгрен ли ми натресе това?“ — запита се той. Сигурно имаше и нещо повече, но така и не бе разбрал как и кога се бе нагърбил с тази отговорност. Ала тя така или иначе тежеше на неговите плещи.
Не се случи така, както Салма го беше планирал, ни най-малко.
Бяха влезли в селото в цялото си окъсано великолепие — стопанката с децата си, мухородните гангстерчета и избягалите роби, Сфайот с щерките си, а като тъмна зловеща опашка се влачеха дезертьорите и разбойниците на Фалмес. Местните със сигурност нямаха желание да приютят изпаднала банда като тяхната, но числеността на новодошлите беше такава, че нямаше как да ги изгонят без кръвопролитие.