Империя в черно и златно
- Автор: Чайковски Адриан
- Серия: Сянката на умелите #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Империя в черно и златно». Краткое содержание книги:
Талрик не смееше да помръдне, защото самият факт, че са назовали пред него името на мълчаливия офицер, беше пропуск към един по-голям и по-секретен свят. Генералите от Рекеф рядко напускаха имперския двор, а дори тогава пътуваха инкогнито.
— Полковник? — каза той.
— Работата ви за външната служба на Рекеф заслужава единствено адмирации, майоре — продължи Латвок под пронизителния поглед на генерала, — но уменията ви биха били от полза и за вътрешната служба. Империята има нужда от постоянна защита — както отвън, така и отвътре.
Това би било повече от повишение и Талрик го знаеше — вътрешната служба на Рекеф, по-старият и по-елитарен клон на организацията, се отчиташе единствено и само пред императора. Вътрешната служба на Рекеф беше закон сама по себе си. Членовете й не се бояха от нищо.
„Освен един от друг“ — промъкна се в главата му предателска мисъл.
И всички се страхуваха от тях. Те бяха сенките в армията. Никой не можеше да бъде сигурен дали съседът му не пише доноси за някоя необмислена дума, нито дали робът му не донася където трябва за пиянските му откровения предишната нощ. Всички без изключение усещаха тежкия поглед на Рекеф — от обикновения редник до най-висшия армейски генерал на Империята. Никой не беше недосегаем и всеки можеше да изчезне без предупреждение и без следа.
Мисията му тук, в губернаторския дворец на Мина, беше в прерогативите на вътрешната служба. Значи е било тест? Насъскали са го срещу стария му наставник, за да видят дали е достатъчно хладнокръвен да му прегризе гърлото. Е, той беше доказал хладнокръвието си, че и отгоре.
— Оценявам високо честта, полковник, но плановете ми в Хелерон…
— Могат да бъдат довършени от друг, несъмнено. Помислете си, майоре.
Преминеше ли във вътрешната служба, обект на дейността му щяха да са хора от собствената му раса. Той щеше да защитава Империята като хирург, който спасява пациента си от гангрена, изрязвайки из дъно засегнатата тъкан. Всеки ден щеше да е като току-що изминалата нощ. И рано или късно щяха да го пратят срещу Ааген или срещу друг лоялен и свестен човек, когото някога е наричал свой приятел.
— Ако това иска Империята, полковник, аз ще се подчиня на заповедта — каза той с пълното съзнание, че следващите му думи могат да го превърнат в мишена и да му подпечатат съдба не по-различна от тази на Ултер. — Но ако става въпрос за предложение, а не за заповед, то ще трябва да го отхвърля. Работата ми за външната служба на Рекеф е важна и ще пострада, ако не съм там, за да довърша започнатото.
Последва дълго мълчание. Латвок погледна към генерал Рейнер. Талрик следеше напрегнато за мълчаливо послание между двамата, но и да имаше такова, очите му не го уловиха.
Най-накрая Латвок каза:
— Това е всичко, майоре.
Талрик се обърна и излезе от тронната зала в пълно неведение относно съдбата си.
31.
Макар и бавно, зората се беше сипнала над Мина, за което свидетелстваше слънцето на небето, но друга зора, звездна зора, беше помела града като горски пожар. Тя казваше: „Кимене е свободна“. Казваше също: „Ултер Дебелака е мъртъв“. И в съзнанието на минасци тези две събития бяха свързани неразривно.
В мазето, където се помещаваше щабквартирата на Чисис и неговата част от съпротивата, се стичаха посетители, пратеници от други клетки на организацията. Някои бяха стари негови приятели, с други беше имал противоречия и дори стълкновения. Сега те прииждаха да се видят с Кимене, защото единствено тя беше в състояние да ги обедини. Ултер си бе давал сметка за това също като тях, но и той — пак като тях — се беше оплел в мрежите на титаничното й присъствие и беше пропуснал шанса си да лиши Мина от нейната Дева.
Тиниса седеше и гледаше как членове на съпротивата идват и си отиват или се трупат на малки групи в очакване на водачката си. Чисис се спираше тук и там, с някои се здрависваше, други поздравяваше по войнишки. Виждаше се, че полага усилия да заглади стари вражди и пази най-окуражителните си думи за онези, които харесва най-малко.
Че си почиваше или пък размишляваше здравата над нещо, кой знае, а Салма още спеше въпреки шума. От Че знаеха, че е бил окован кажи-речи през цялото време. Едва ли може да се наспи човек, когато лактите му са стегнати зад гърба, мислеше си Тиниса. Представи си го как седи по цяла нощ в тази мъчителна поза и бди над спящата Челядинка. Размърда се, стана и тръгна лениво към сламеника му.