Империя в черно и златно
- Автор: Чайковски Адриан
- Серия: Сянката на умелите #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Империя в черно и златно». Краткое содержание книги:
Когато най-после се подаде изпод диплите на робата, неговата ръка беше само един оттенък по-светла от нейната, но със същия цвят. Доловила колебанието му, Че се пресегна импулсивно и стисна ръката му. Не беше студена, а изненадващо топла.
— Аз съм Челядинка Трудан от Колегиум. Не говоря от името на семейството си. Не говоря от името на града си или на расата си. Но говоря от свое име и казвам, че ти дължа повече, отколкото бих могла да ти върна някога, защото в миг на най-голяма нужда ти беше до мен. Не знам защо. Не знам отговорите. Важното е, че ти дойде за мен, дойде на вражеска територия и проля от кръвта си, за да ме освободиш. — Думите се изливаха като порой и тя имаше странното усещане, че са нейни само отчасти.
Колкото до Ахеос, него думите й го сащисаха тотално.
— Такива думи не се изричат лекомислено — измърмори той и понечи да издърпа ръката си. — Нямаш представа колко силно могат да обвързват клетвите!
— Нищо лекомислено нямаше в думите ми — отвърна тя. Ахеос спря да се дърпа и я погледна в очите.
— Ти ме виждаш — каза той и Че си даде сметка, че освен звездите и пушливата факла в другия край на площада, друг източник на светлина нямаше. Той я виждаше по силата на кръвта и расата си, тя виждаше него по силата на Изкуството си.
— Да, виждам те — потвърди тя. — Толкова време изгубих да призовавам Изкуството на предците, а накрая твоето… онзи сън се оказа достатъчен, за да го пробуди в мен.
Виждаше ясно не само лицето му. Виждаше, че не знае как да реагира, какво да прави с нея. Маските му се бяха стопили докрай. Тя го плашеше и го привличаше, и разтърсваше издъно света му. Осъзнала това, Че се изплаши на свой ред, после усети колко е топла ръката му, колко са близо един до друг.
— Аз… — измрънка тя и усети как нишката помежду им — същата нишка, покрила разстоянието от Хелерон до Мина — сега се навива с бясна скорост. Миг по-късно вече бе пуснала ръката му и тичаше обратно в склада да изпревари думите, които напираха сякаш по своя воля в главата й.
Само няколко дрипави часа сън бяха отпуснати на Талрик през тази шеметна нощ. След като Че и съратниците й успяха да избягат, редът в двореца трябваше да се възстанови, което не беше лесна задача, и едва след това му остана време да потърси полеви хирург в гарнизона, който да се погрижи за раните му. Би могъл да повика лекар от града, но от опит знаеше, че практическите умения на военните хирурзи са по-ценни от теоретичните знания и на най-образования лекар.
Беше се зазорило отдавна и целият дворец жужеше като разбунен кошер. Въпреки това можеше да се каже, че редът, в по-широкото значение на тази дума, отново се е възкачил на престола. Талрик знаеше, че Рекеф ще вземе нещата в свои ръце и че добре подбрани слухове ще обиколят имперския контингент в Мина, информирайки заинтересованите за истинското състояние на нещата.
Междувременно беше пратил да му извикат Ааген и сега той го чакаше в малкото преддверие на покоите му.
Занаятчията го поздрави с предпазливо кимване.
— Още си жив значи.
— Може и така да се каже. Някакви проблеми?
Ааген вдигна рамене.
— Чух, че някакви войници я търсели… Пеперуденото момиче. Колкото до местните, те не са от най-големите симпатизанти на Империята. Чудно какви неща работят понякога в твоя полза, нали?
— Този град е на ръба на въстание — изтъкна Талрик. — Ултер си е затварял очите или наистина е бил сляп. Смятал е, че още държи Мина здраво в юмрука си.
— Да се надяваме, че ние с теб ще сме далеч оттук, когато бурето избухне — каза Ааген и Талрик кимна.
— Извинявай, че се наложи да те използвам така, Ааген. Нямаше към кого друг да се обърна.
— Е — промърмори занаятчията с глуповата, но широка усмивка. — Аз не се оплаквам, както виждаш.
— Потанцувала ти е, а?
Ааген се опита да скрие усмивката си, но тя въпреки всичко цъфна на лицето му.
— Нещо такова. Само ми потанцува, нищо повече, но…
— Знам. Виждал съм я. — Талрик стана и плесна другия мъж по рамото. Драго му беше, че има поне един приятел, срещу когото не е бил принуден да се обърне. — Радвам се, че всичко е минало без засечки. Задължен съм ти като приятел и като офицер. Няма да го забравя.
С тежки стъпки той се отправи към тронната зала, защото знаеше, че ще го чакат там да даде обяснения. Вратите му отвориха войници със свежи лица и спретнат вид и ги затвориха веднага след него. Самата зала беше почти празна. Повечето финтифлюшени декорации на Ултер бяха изнесени.