Империя в черно и златно

— Не за това го направих, полковник — прекъсна го Талрик, по-твърдо, отколкото възнамеряваше. Наясно беше, че след изминалата нощ самоконтролът му не е на висота.

По лицето на полковник Латвок пробяга раздразнение.

— Аз и не намеквам, че сте го направили заради това, майоре. Така или иначе, според нашите архиви в момента вие сте най-висшият офицер на Рекеф в този град и ако е налице необходимост от действия, които да наредите като временно изпълняващ длъжността губернатор, то сега е моментът да го направите.

Подобно предложение беше неочаквано, но Талрик реши, че едва ли ще има друга възможност.

— Пеперудородната робиня Скръб в окови — каза той, като следеше напрегнато за реакцията на Латвок.

— Чувам, че е изключителна танцьорка — подхвърли спокойно полковникът.

— Тя беше собственост на полковник Ултер. Бих искал да я предам на лейтенант Ааген, без чието съдействие едва ли щях да се справя със задачата си тук.

— Имате разрешението ми — отвърна Латвок, без да му мигне окото. — Нещо друго?

— Друга от робините на полковника, жена от собствената ни раса на име Хрея, също ми помогна. Бих искал да бъде освободена.

Латвок се изкашля в шепа сякаш Талрик се е изложил на светско събиране.

— Империята не освобождава своите роби, майоре. При определени обстоятелства би могла да ги възнагради, да облекчи живота им, да ги натовари с отговорности и дори да поиска съвет от тях, но никога не им връща свободата. Това би било невиждан прецедент! Ще направим друго, майоре — Империята ще даде робинята на вас. А ако вие, като гражданин на Империята, решите да й върнете свободата, е, предполагам, че пред подобна ексцентричност Империята би могла да си затвори еднократно очите. Нещо друго?

— Не. Освен че бих искал да спомена добрата работа на лейтенант Те Беро във връзка с последната ми мисия. — Талрик видя как мухородният се размърда неспокойно, чул името си, а после вдига вежди при неочаквания комплимент.

Латвок кимна одобрително.

— Добре е, когато офицерите признават постиженията на своите подчинени. Това заздравява лоялността. Смятайте, че похвалата ви е чута и ще бъда взета предвид. — Ако се съдеше по кратката сянка, преминала по лицето на Те Беро, самият Латвок не беше от офицерите, които хвалят подчинените си. — Друго?

— Не, полковник.

— Нищо, майоре? — Латвок се намръщи. — Полковник Ултер имаше много робини — напълнил е двореца с тях.

— Оставям ги в сигурните ръце на Империята, полковник. Не искам друго, освен да се върна към работата си в Хелерон. Плановете ни там са на финалната права и агентите ми имат нужда своя началник.

— Е… — Латвок хвърли бърз поглед към мъжа в централното кресло. — Майоре, има едно предложение относно бъдещето ви. Генерал Рейнер е останал впечатлен от способностите ви и смята, че те отговарят напълно на високите стандарти, които офицерите на Рекеф трябва да покрият.