Империя в черно и златно

— По-будна от това не съм била — отвърна Че и беше вярно. — Моля те, Тото.

Макар и неохотно, той я остави, но първо се отби при маскирания като просяк часови и му заръча да я наглежда.

След като Тото се прибра в склада, Че се замисли за него. Не се бяха разделили чак толкова отдавна, а той много се беше променил. Сигурно всички са се променили, реши тя. Качиха се на „Небесен“ млади и наивни, но после бързо се наложи да пораснат. Да научат трудни уроци. Тото бе все така несръчен и срамежлив и сигурно никога нямаше да се отърве докрай от стеснителността си, както не би могъл да се отърве и от смесената кръв, която беше в основата на всичко останало, но в поведението му се долавяше нова решителност. Че никога не го бе смятала за боец, а ето че той се беше изправил с арбалет в ръце, за да я защити. Той, както и всички останали.

— Стига — каза внезапно тя. — Няма смисъл да се криеш. Знам, че си там.

Чу се сумтене, зад което прозираше смях, и Ахеос изпърха с криле от горните етажи. Като мравкоидите — и като бръмбарородните, с които се родееха, минасци не бяха проектирали града си с мисъл за движение във всичките три измерения. Затова един сръчен, лек човек с породени от Изкуство криле тук се чувстваше като цар.

Че го изгледа предпазливо. Кацнал бе на известно разстояние от нея и я гледаше със скръстени под плаща ръце.

— Защо? — попита го тя.

— Кой може да каже? — Стори й се, че долавя известна горчивина в гласа му, но може и да си въобразяваше. — Така или иначе, ето ме тук.

— Радвам се. Ти… — Не можеше да го изрече на глас. — Сънувах един сън, който… ми донесе утеха. А по онова време утехата беше кът за Салма и мен.

— Сън? — попита безразлично той.

— Да. Сън. — Друго нямаше да признае и толкова.

Той сви рамене.

— Вие, бръмбароидите… — поде, но не довърши. — Няма значение. Скоро ще се върнем в Хелерон и тогава пак ще си бъдем врагове, както му е редът. Да разбирам ли, че дългът ми към теб вече е платен?

— Дълг? — Тя направи крачка към него. — Задето те превързах ли? Заради няколкото шева? Ама и вие… обменният ви курс е много странен, да знаеш. Направил си за мен много повече, отколкото е било нужно! И аз никога, никога повече не искам да ти бъда враг!

Прииска й се да протегне ръка. Под всичките си маски Ахеос изглеждаше толкова объркан, толкова несигурен какво прави и защо е тук. Изглеждаше толкова самотен в студената нощ.

— Няма причина да бъдем врагове, напротив — продължи тя. — Ако осоидите дойдат в Хелерон, да не мислиш, че ще пощадят твоите хора? Повярвай ми, Империята не прави изключения.

Ахеос не каза нищо, но Че се досещаше за посоката на мислите му — че за неговия народ падането на Хелерон ще е лелеяна победа, дори ако пожарът подпали и собствената им черга.

— Стисни ми ръката — каза тя и я протегна под безлунното небе. Зрението на нейното Изкуство, все още толкова ново за нея, оцвети кожата й в тъмно сребро. — Стисни я сега, докато още можеш.