Избрани творби в осем тома (Том 6)
- Автор: Юго Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стоян Бакърджиев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Избрани творби в осем тома (Том 6)». Краткое содержание книги:
ДОН САЛУСТ
Ах, една почтена дама
ми каза оня ден, излизайки от храма:
„Какъв е оня там със вирната глава,
гърди изпъчил горд, върви едва-едва,
прикриващ бедността под своя вид победен,
по-горд и от Браганс163, макар от Йов по-беден?
С достойнство ръка на меча си опрял,
а плаща му — съдран, оръфан стар парцал,
върви дворянин същ, макар че сух и слаб е,
с излезли вън пети и смъкнати чорапи.“
ДОН ЦЕЗАР
„Това е Сафари“ — отвърнахте, разбрах.
ДОН САЛУСТ
Не, аз се изчервих…
ДОН ЦЕЗАР
А тя избухна в смях?
Е, да, обичам аз да веселя жените!
ДОН САЛУСТ
Дружиш със хаймани, с негодници, с бандити.
ДОН ЦЕЗАР
И с писари дружа, по-кротки от овни…
ДОН САЛУСТ
Навред те виждат все с пропаднали жени!
ДОН ЦЕЗАР
Лусинди милички! О, сладки Изабели!
Вървят по ваш адрес ни врели, ни кипели,
обиждат ви така, а привечер чета
на вас сонетите, що пиша сутринта!
ДОН САЛУСТ
Ами Маталобос, крадецът от Галиция,
смутил Мадрид, макар че имаме полиция,
не е ли твой другар?
ДОН ЦЕЗАР
Недейте го кори.
Без него щях до днес да ходя гол дори.
През зимата веднъж го трогна мойта жалба:
без топла дреха бях. Вий знаете граф Алба,
глупака, който бе ограбен есенес…
Елекът му…
ДОН САЛУСТ
Какво?
ДОН ЦЕЗАР
Аз нося го и днес.
Дар от Маталобос.
ДОН САЛУСТ
Да носиш чужда дреха?!
Ах, как не те е срам!
ДОН ЦЕЗАР
Не, тя ми е утеха;
с галони и злато, с бродерия, с реси,
през зимата ме грей, през лятото — краси.
На, вижте — нов елек.
(Разгръща плаща си и показва великолепен елек от розов атлаз, бродиран със злато.)
А писъмца стотици
във всеки негов джоб — от дами и девици…
И често гладен, слаб и влюбен — сутринта
се спирам уморен пред кухненска врата,
отдето ми лъхти на гозби аромата.
Присядам и чета на графа писъмцата
и мамейки така сърце и глад суров,
аз вкусвам пиршества и сенки от любов.
ДОН САЛУСТ
Дон Цезар…
ДОН ЦЕЗАР
Не, недей, без укори ще мина.
Испански гранд съм аз и с тебе съм роднина.
Аз граф съм Гарофа и Цезар де Басан,
но от съдбата зла съм с лудост увенчан.
Палати имах аз, имения големи
и можех да държа любовници с хареми,
но залудо пари пилеех ден и нощ.
И ето ме сега — голтак без пукнат грош.
От целия имот или блага лъжливи,
остана ми тълпа-кредитори кресливи.
Изчезнах. След това си името смених,
на весел компаньон аз славата добих.
Кой днес е Сафари, е само вам известно,
ала от вас пари не се изтръгват лесно.
Но мога и без тях. На градския паваж
живея. Срещу мен — дворец като мираж.
Години девет тъй със радост във сърцето
заспивам с балдахин над себе си — небето.
И все пак съм щастлив. Какъв прекрасен дял:
в чужбина — за едни, за други пък — умрял.
Съседният фонтан вода ми бистра дава,
живея без тъги, ей тъй, за чест и слава.
А имах и палат — сребро, огледала…
сега принадлежи на поп Еспинола.
Понякога оттам минавайки случайно,
на попските слуги съвети давам тайно —
на Бакхус как лика да ваят с остър нож…
Не бихте ли ми дал назаем някой грош?
ДОН САЛУСТ
Изслушай ме…
ДОН ЦЕЗАР
Добре, ще слушам най-смирено.
ДОН САЛУСТ
Дон Цезар, за добро повиках те при мене.
163
Браганс — точната испанска транскрипция на името е Браганса — португалски благороднически род, допринесъл много за освобождаването на страната от испанско владичество.