Избрани творби в осем тома (Том 6)

все тоя Сафари, и в бедността богат,

що не ламти за власт на тоя грешен свят…

Но аз се промених. В колеж един ме взеха,

защото бях сирак — по милост, за утеха,

с наука-суета накърмиха ме там,

направиха от мен мечтател тих и ням…

Познаваш ме добре. Аз хвърлях към небето

в несвестни стихове копнежа на сърцето,

отвръщах с разум горд на твоя весел смях

и бях самолюбив, самонадеян бях.

Презирах всеки труд. Към цел вървях неясна

и мислех, че светът е приказка прекрасна.

Аз вярвах в своя шанс — непоправим глупец

ленивец, що цял ден стои пред стар дворец,

преливащ от сребро, брилянти и рубини,

да гледа как сноват из него херцогини.

Но случи се така, че премалял от глад,

един ден утолих глада си със комат,

намерен в леността и в нейната поквара.

На двадесет години имах чиста вяра,

вървях окъсан, бос по своя труден път,

човешките съдби премислях всеки път

и планове кроях сред хиляди желания,

оплаквах със сълзи съдбата на Испания

и вярвах, че чрез мен зората ще изгрей.

И в резултат — какво? Ливрея на лакей!