Окованият нарцис
- Автор: Гамильтон Лорел К.
- Серия: Анита Блейк, ловецът на вампири #10
- Язык: болгарский
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Окованият нарцис». Краткое содержание книги:
Имаше време, когато не бях толкова внимателна, особено в къщи, но днес щеше да е един от параноичните ми дни. Не сигурността имаше подобен ефект над мен, дори емоционалната несигурност.
Клаудия седна до мен. Игор се облегна на шкафа зад мен, държейки под око Мърл, мисля. Изглежда не се харесваха взаимно.
Отпих първата глътка от кафето, топло, черно и оставих топлината да ме изпълни за няколко секунди преди да попитам:
-Къде е Грегъри?
-Стивън и Вивиан го отведоха обратно в техния апартамент. - каза Чери.
-Но той е добре? - попитах.
Тя кимна, усмихвайки се по онзи начин каращ я да изглежда години по-млада отколкото и двете сме.
-Той оздравя, Анита. Ти го излекува.
-Повиках звяра му, не го излекувах.
Тя повдигна рамене.
-Същата разлика.
Поклатих глава.
-Не, не можах да го излекувам миналата вечер.
Тя се стегна и дори тогава бе красива. Бе зашеметяваща днес, блестеше от това. Погледнах към Зейн, който още я наблюдаваше. Може би бе любов и за двамата. Нещо със сигурност бе накарало очите й да заблестят.
-По дяволите, Анита, ти го спаси, наистина ли има значение как си го направила?
Бе мой ред се стегна.
-Не ми хареса факта, че мунина на Рейна се намества повече и повече, когато се опитвам да лекувам.
На вратата се позвъня и подскочих сякаш бях застреляна. Нервна, кой аз ли?
-Поръчах храна за вкъщи. - каза Натаниел.
Погледнах го.
-Моля те кажи ми че е китайско.
Той кимна, усмихвайки се, мисля че на доволното ми изражение. Открихме, че макар никой китайски ресторант обикновено не прави доставка толкова далеч, за достоен бакшиш, наистина достоен, те правят изключение за нас. Натаниел стана, но Калеб се отдръпна от вратата.
-Аз ще отида. И без това изглежда няма полза от мен за нещо друго.
Остави чашата си на шкафа и си проправи път между нас, за да отиде в дневната. -Какъв му е проблемът днес? - попитах.
Игор каза:
-Опита се да се сприятели с Клаудия.
-И мен. - каза Чери.
Погледнах от усмихнатото лице на Чери към намръщеното на Клаудия.
-И не кърви нито има нещо изкълчено?
-Не бе нужно да го наранявам - каза Клаудия, - само да бъда много, много ясна.
Тонът на гласа й и погледа в очите й накараха моите собствени очи да захладнеят. Не знаех дали някога съм срещала жена, коя то да има подобен ефект върху мен. Не искам да звуча като сексист като кажа, че бе по-изнервящо, че е жена, но бе истина.
Ноздрите й се разшириха и ги наблюдавах да си поемат дъх. Всички се придвижиха изведнъж, разпръсквайки се из стаята. Клаудия бе първа, грабвайки ръката ми - ръката ми за оръжие - и дърпайки ме назад към далечната част от кухнята и стената. Тя вече държеше оръжие в дясната си ръка. Освободих ръката си, докато Игор се придвижи с нея и те застанаха пред мен, блокирайки погледа ми. Игор също бе извадил оръжието си. Бях на път да попитам какво по дяволите става, когато го помирисах. Острата, стара миризма на змии.
Бях извадила браулинга и го насочих към вратата, държах го с двете си ръце, когато първия човек-змия се показа през вратата на кухнята с Калеб пред себе си, пистолет със спуснат предпазител бе насочен към ъгъла на челюстта му.
-Някой да мръдне и той умира.
40
Всички замръзнаха, все едно поехме заедно дъх и го задържахме.
-Никой не трябва да умира . - каза човека-змия.
Погледна ме с големите се очи с цвят на мед. Строгата черна линия преминаваше през очите приличаше на драматичен грим. На лицето на този нямаше белези. Бе по-нисък и изглеждаше по-млад. Люспестото му лице почти успя да се усмихне, но челюстта на змия просто не е направена за усмивки. Очите му бяха празни и извънземни като останалата част от него.
-Шефът ни иска да говори с госпожица Блейк, това е всичко.
-Нека тогава да вдигне проклетия телефон и да си направи уговорка. - казах.
Седях ниско с дулото на браунинга насочено близо до центъра на гърдите му, достатъчно далеч от главата на Калеб, за да не се тревожих, че мога да го застрелям, но достатъчно близо до врата му, че с амуницията, която имах в пистолета да има голяма възможност да го обезглавя. Ако премести дулото на пистолета от челюстта на Калеб. Рязаха пушка със сребърни куршуми толкова близо, Калеб бе свършен. Не го харесвах много, но не можех да позволя на лошите момчета да го премахнат, нали?