Април 1536 г.
Монтагю ме посреща на вратата на моя дом, около него се увиват зелените клонки на лозата, сякаш това е Planta Genista в ръкопис с цветни илюстрации, растение, което е винаги зелено, независимо от почвата или времето.
Помага ми да сляза от коня си и ме хваща под ръка, докато се качваме по ниските стъпала към входа. Усеща колко скована е походката ми и казва:
— Съжалявам, че ви накарах да яздите.
— Бих предпочела да яздя до Лондон, отколкото да науча новината твърде късно в провинцията — казвам сухо. — Заведи ме в личния ми кабинет, затвори вратата, за да не влизат останалите, и ми кажи какво става.
Той изпълнява молбата ми, и след миг вече седя в стола си до огнището с чаша греяно вино с подправки в ръка, а Монтагю стои пред огъня, облегнат на издадената част на каменната стена около комина, загледан в пламъците.
— Имам нужда от съвета ви — казва той. — Поканен съм да вечерям с Томас Кромуел.
— Вземи си дълга лъжица9 — отвръщам, и синът ми ми отвръща с крива усмивка.
— Това може да е знакът, че всичко ще се промени.
Кимвам.
— Знам за какво става дума — казва той. — Хенри Кортни е поканен заедно с мен; говорил с Томас Сиймор, който играл карти с Томас Кромуел, Никълъс Кару и Франсис Брайън.
— Кару и Брайън бяха поддръжници на Болейн.
— Да. Но сега, като братовчед на семейство Сиймор, Брайън съветва Джейн.
Кимвам.
— Значи сега Томас Кромуел се сприятелява с онези от нас, които поддържат принцесата или са роднини на Джейн Сиймор?
— Том Сиймор ми обещава, че ако Джейн стане кралица, тя ще признае принцесата, ще я доведе в двора, и ще се погрижи тя да бъде възстановена като наследница.
Повдигам вежди.
— Как може Джейн да бъде кралица? Как може Кромуел да направи това?
Монтагю снижава глас, макар да сме зад затворена врата в собствения си дом:
— Джефри говорил с Джон Стоксли, епископа на Лондон, едва вчера. Кромуел го питал дали кралят може законно да изостави онази жена Болейн.
— Законно да я изостави? — повтарям. — Какво означава това? И какво отговорил епископът?
Монтагю се изсмива късо.
— Той не е глупак. Би искал да види семейство Болейн свалени от власт, но казал, че ще съобщи мнението си само на краля, и то само ако знае какво иска да чуе.
— А някой от нас знае ли какво иска да чуе той?
Монтагю поклаща глава.
— Знаците са противоречиви. От една страна, той свика парламента, свика и среща на съвета си. А Кромуел явно заговорничи срещу семейство Болейн. Но кралят накара испанския посланик да ѝ се поклони като на кралица, за първи път — така че, не, не знаем.
— Тогава трябва да изчакаме, докато разберем.
Замислено изхлузвам ръкавиците си за езда и ги премятам на страничната облегалка на стола си. Протягам ръце към топлината на огъня.
— Какво иска в такъв случай Кромуел от нас? Защото в момента ми дължи едно абатство, и не храня топли чувства към него.
— Иска от нас да обещаем, че Реджиналд няма да пише против него и ще престане да подтиква папата да предприеме действия срещу краля.
Смръщвам се.
— Защо толкова държи на доброто мнение на Реджиналд?
— Защото Реджиналд говори от името на папата. А Кромуел и кралят са в постоянен ужас, че папата ще отлъчи и двамата от Църквата и после никой няма да се подчинява на техните заповеди. Кромуел се нуждае от подкрепата ни заради собствената си безопасност — продължава Монтагю. — На закуска кралят казва едно, а на вечеря — точно обратното. Кромуел не иска да сподели участта на Улзи. Ако свали от трона Ан, както Улзи свали Катерина, иска да бъде сигурен, че всички ще окачествят това пред краля като богоугодна постъпка.
вернуться
9
Намек за поговорката „Когато вечеряш с дявола, вземи си дълга лъжица“. — Б.р.
