Проклятието на краля

— Ако свали от трона Ан и спаси нашата принцеса, тогава ще го подкрепим — казвам неохотно. — Но трябва да посъветва краля да се покори отново на Рим. Трябва да възстанови Църквата. Не можем да живеем в Англия без нашите манастири.

— Щом Ан си отиде, кралят ще сключи съюз с Испания и ще върне Църквата под управлението на Рим — предрича Монтагю.

— И Кромуел ще даде такъв съвет? — питам скептично. — Изведнъж се е превърнал в предан папист?

— Не иска да бъде обнародвана булата за отлъчването — казва тихо Монтагю. — Знае, че това ще съсипе краля. Иска да си мълчим за нея и да подготвим пътя за връщането на краля към Рим.

За момент изпитвам чувство на радост, свързана с усещането, че имам, най-после, някакъв дял в играта, някаква власт. Още откакто Томас Кромуел започна да съветва краля да предаде нашата кралица, да унищожи нашата принцеса, крещим срещу вятъра. Сега като че ли времената се променят.

— Той трябва да разчита на нашето приятелство срещу семейство Болейн — казва Монтагю. — А семейство Сиймор искат да подкрепим Джейн.

— Тя ли е новата любима на краля? — питам. — Наистина ли мислят, че той ще се ожени за нея?

— Сигурно му действа успокояващо, след Ан — изтъква Монтагю.

— И отново ли е любов?

Той кимва.

— Оглупял е по нея. Мисли, че тя е скромно провинциално момиче, стеснителна, невежа. Вярва, че тя не проявява интерес към въпроси, които засягат мъжете. Вижда семейството ѝ и се надява тя да бъде плодовита.

Младата жена има петима братя.

— Но не е възможно да смята, че е най-прекрасната жена в двора — възразявам. — Винаги е искал най-доброто. Не е възможно да мисли, че Джейн надминава по блясък всички други.