Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)
- Автор: Хан Роналд, Френц Бернд
- Язык: болгарский
- Год: Литера Прима
- Переводчик: Тончо Стаменов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)». Краткое содержание книги:
В такова бъдеще попада командирът от самолетната ескадрила на НАТО Матю Дракс, или както ще го наричат Маддракс. Той трябва да разреши загадката как е попаднал в този непознат свят и какво е станало с изчезналите му бойни другари.
Съдържание:
1. Йо Цибел: Богът от ледовете (Перевод: Тончо Стаменов)
2. Йо Цибел: Градът на прокълнатите (Перевод: Тончо Стаменов)
3. Тимоти Щал: Виж Рим и умри
4. Бернд Френц: Отхвърлените
5. Роналд Хан: Кървавата крепост (Перевод: Тончо Стаменов)
6. Майкъл Периш: Сред белия ад (Перевод: Тончо Стаменов)
7. Бернд Френц: Последната жертва (Перевод: Тончо Стаменов)
8. Роналд Хан: Спящият крал (Перевод: Тончо Стаменов)
9. Майкъл Периш: Змията в рая (Перевод: Тончо Стаменов)
10. Йо Цибел: Богове и варвари (Перевод: Тончо Стаменов)
Трябваше да изпият кръвта й. Така повеляваше традицията.
Когато носферите свалиха маските си и се наведоха над своята сестра, Мат го побиха студени тръпки. За пръв път видя кръвопийците без техните маски. Не беше очаквал да зърне такива ужасно бледни, полуразкапани мутри. Подобно на тях изглеждаше онзи дълбоко замразен ловец, когото бяха открили в началото на 90-те години в Йоцталския дял на Алпите.
Рива, която стоеше разтреперана зад Мат, за щастие не можеше да види потръпващия вързоп, който се извиваше на олтара под зъбите на кръвопийците. Лицето на Голан, напротив, бе придобило въззелен оттенък. Мъчеше се да не повърне на самото място.
Мат наблюдаваше хлътналите физиономии на фигурите, които изсмукаха кръвта на жертвата си по всички правила на изкуството. Макар и да не разбираше дискусията им на пращящия език на носферите, но тази Номер 28 се беше провинила в нещо, за което се даваше смъртна присъда. И на Мат му беше много зле, но духът му беше бодър и той си каза, че сега е удобният момент да се омитат.
Същевременно, изпълнен със страх, се запита дали и Аруула я заплашва същата участ, или вече я е сполетяла. Но може би беше най-добре да отхвърли тази мисъл настрана, за да не се отчае напълно.
Даде знак на Голан, чието лице беше позеленяло и който целият трепереше. Голан слабо кимна. Мат хвърли въпросителен поглед към Рива и посочи вратата. Тя го разбра. Голан зае позиция в края на ковьора и леко го дръпна настрана. С един скок Мат се озова до вратата, безшумно я отвори и заедно с Рива се измъкнаха навън. След секунда ги последва и Голан. Дръпнаха вратата зад себе си и си плюха на петите.
Коридори. Коридори. Коридори. Не спряха нито веднъж, докато не стигнаха до един изход към двора. И отново имаха късмет. Изглежда, всичките налични в крепостта носфери се намираха в залата. Само стражите бяха все още при портата.
Но те не очакваха нападение откъм тази страна на крепостта си. Мат и Голан се промъкнаха откъм гърба им, разбраха се с бърз поглед и стовариха едновременно два камъка върху покритите с качулки черепи на носферите. Без да издадат нито звук, кръвопийците се свлякоха на земята. Метнаха на гърбовете си необичайно леките тела и ги замъкнаха до най-близката руина, където ги скриха между отломките.
До гората беше още далеч. Тримата претичваха през изоставени улици, винаги стремейки се да се придържат към най-тъмните сенки на руините, та никой да не ги забележи.
Най-сетне стигнаха до открита местност.
Нощта беше хладна и ясна. Звездите, големи и трепкащи, изглеждаха толкова близки, че на Мат му се стори, че може да ги докосне с ръка. Луната се намираше ниско над хоризонта, подобно на тънък, полегнал на гръб сърп. На дълги, раздалечени една от друга формации покрай тях минаваха прелитащите от юг птичи ята.
Под една разкъсана от бурята, изкривена ела Мат спря и хвана рамото на Рива, която вървеше до него.
— Трябва да се връщам — каза. — Оттук недалеч до село. Върви сама. Аз трябва освободи моя спътница.
Рива отначало се възпротиви и не искаше да го пусне да тръгне, но накрая видя, че Маддракс не можеше да постъпи другояче. Не успяха да я отклонят от намерението й да им изпрати помощ. Така че Мат й обясни пътя през канализацията не и без да й съобщи за чудовищния охлюв.
— Ако твой баща и Госеин иска дойде на помощ, трябва бъдат добре въоръжени — внуши й настойчиво той.
Голан сложи ръка на рамото му.
— Идвам с теб — заяви той и след известна пауза допълни: И моята спътница също е някъде там в крепостта и очаква помощ. Да побързаме; докато не са усетили, че пазачите липсват.
Рива забърза към селото, а Мат и Голан се върнаха обратно към жилищния блок. От бягството им беше минал малко повече от час. Трябваше да имат предвид, че носферите са в състояние на тревога и навсякъде ще търсят изчезналите стражи.
Но очевидно отсъствието им не беше открито. Мат и придружителят му незабелязано се вмъкнаха във вътрешния двор.
Този път минаха през друг вход в сградата. Голан откри едно водещо надолу стълбище, по което бързо слязоха. В края му стигнаха до врата, която, в противоположност на повечето си посестрими, изглеждаше добре поддържана. Върху нея Мат откри избледнял символ за високо напрежение.