Входът за рая — платен
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Входът за рая — платен». Краткое содержание книги:
По време на обяда той продължи да си бъбри с Дупката и да си мисли за Монтана.
Звукът на прекършването на врата на момчето…
Начинът, по който ужасеният му поглед помрачня, а после се проясни във вечен покой…
Рядката миризма на последния дъх, който излезе от гърлото на Куция, преди да умре…
Престън остави бакшиш от трийсет процента, но не даде монетата от двайсет и пет цента на касиера. Убеден беше, че Ръката не е открила монетата в телефона. Затова щеше да я запази.
За да избегне правителствената блокада на Източна Невада, където ФБР официално издирваше наркобосове, но на практика — според него — прикриваше някакво свързано с НЛО събитие, Престън зави на север от Уинемука към щата Орегон. Използва федерално шосе № 95 — двулентов път без разделителни линии.
Деветдесет километра навътре в Орегон шосе № 95 завиваше на изток към Айдахо. Прекосиха река Оуайхий Ривър, след което и границата с щата.
Към шест часа пристигнаха в един къмпинг на север от Бойс, Айдахо, където се настаниха за по-дълъг престой.
Престън купи вечеря. Китайска, този път средно качество.
Черната дупка много обичаше ориз. И макар че отново беше дрогирана, беше достатъчно адекватна, за да може да се храни.
Както обикновено Дупката насочи разговора към себе си. Винаги искаше да е в центъра на вниманието.
Когато спомена идеите си за нов дизайн и гравиране по деформираната ръка на дъщеря си, той я похвали и насърчи. Стори му се, че разкрасяващото обезобразяване е доста глупаво, но в същото време забавно нещо — поне доколкото избягваше да гледа към изкривения израстък на момичето.
А и знаеше, че подобен разговор ужасява Ръката, макар че тя много добре прикриваше страха си. Добре. Страхът в крайна сметка щеше да премахне илюзиите й, че има надежда да води нормален живот.
Беше избрала да осуети намеренията на майка си, като умело играеше побърканата й игра. Но като слушаше как дупката ентусиазирано обяснява какво ще направи със скалпела по ръката й, може би щеше да осъзнае, че не е родена да печели, която и да било игра, най-малко тази.
Беше се пръкнала на този свят от майка си недъгава, несъвършена. Беше губеща от мига, в който лекарят я беше плеснал по задните части, за да започне да диша, вместо да прояви милост към нея и тихо да я задуши.
Когато дойдеше мигът да заведе момичето в гората, може би то щеше да стигне до извода, че смъртта е най-доброто решение за него. Че е за предпочитане смъртта, отколкото майка й да реже живата й плът. Защото рано или късно тя щеше да го стори.
Смъртта беше единствено възможно избавление. В противен случай щеше да й се наложи да бъде аутсайдер. На толкова несъвършен човек като нея животът не можеше да даде нищо, освен разочарование.
Разбира се, Престън не искаше тя да бъде напълно примирена и готова да умре. Известна съпротива нямаше да навреди на приятните му спомени.
След като свърши вечерята, остави Ръката да почисти масата. После заедно с дупката си взеха вечерен душ, отделно един от друг, и се оттеглиха в спалнята.
Накрая, след като чете „В захарта на пъпеш“, Дупката се отнесе.
Престън искаше да я използва. Но не можеше да различи дали е в несвяст от наркотиците, или просто спи.
Ако само спеше, можеше да се събуди по средата на акта. Тогава от неговата възбуда нямаше да остане и помен.
Ако се събудеше, тя щеше да приеме ставащото с ентусиазъм. Тя знаеше, че са сключили сделка, според която от нея не се иска активно участие по време на половия акт. И въпреки това щеше да е ентусиазирана.
Сделката беше: Дупката получава всичко, което й е необходимо, а в замяна Престън иска само едно нещо.
Леко му се догади, като си помисли, че тя може да се събуди и да прояви ентусиазъм. Нямаше никакво желание да гледа интимните телесни функции на никого.
А и мразеше да го гледат.
Дори когато имаше настинка, винаги се извиняваше и отиваше да си издуха носа насаме. Не искаше никой да чува как се секне.
Следователно вероятността да получи оргазъм в присъствието на активен и заинтересован партньор беше почти равен на нула.
Дискретността беше доста подценявана в съвременното общество.
Несигурен в сегашното безсъзнателно състояние на Дупката, той изключи лампата и легна на своята част от леглото.
Замисли се за бебетата, които тя щеше да роди. Малки деформирани магьосници. Етични дилеми, чакащи окончателното си решение.
Неделя: от Бойс до Нънс Лейк. Петстотин и шейсет километра. По-труден терен от този в Невада.
Обикновено той не тръгваше на път преди девет или десет сутринта. Черната дупка още беше в леглото, а Ръката вече беше будна. Макар и да търсеха близка среща с извънземни, пътуването им не беше толкова напрегнато, колкото драматично.