Щамът на Юда
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Щамът на Юда». Краткое содержание книги:
На другия край на света командир Грей Пиърс празнува Четвърти юли, без да подозира, че само след час в предния му двор ще се появи една красива убийца — стара негова позната, която държи в ръцете си първата улика към възможното лечение. Поел на плещите си съдбата на цялото човечество, Пиърс е принуден да обедини усилията си с жената, която неведнъж е искала смъртта му. Те поемат на удивително пътешествие — от венециански подземия, през византийски катедрали, до погълнати от джунглата руини — следвайки стъпките на най-легендарния мореплавател в човешката история — Марко Поло.
Но времето не е на тяхна страна, защото пандемията е на път да излезе от контрол. Преследвани по петите от безмилостен и налудничав враг, Пиърс и неочакваната му съюзница попадат в лабиринта на мистерия, заровена в мрака на Средновековието и в генетичния код на човечеството. И докато часовникът отмерва дванайсетия час, Пиърс разбира, че не може да вярва на никого — нито на странната жена до себе си, нито на най-близките си хора, защото всеки от тях би могъл да се окаже… Юда.
Грей сви рамене — знак, че няма какво повече да каже по въпроса. Но точно както Вигор се беше надявал, между веждите му се появи онази малка бръчица. Бръчката на любопитството. А Вигор ценеше високо любопитството на Грей.
Ала в момента нещо по-важно отвличаше мислите на младия мъж, така че Вигор му махна да върви.
А после, докато Грей се обръщаше да излезе, Вигор подметна:
— И предай много поздрави на Сейчан.
Грей обърка за миг стъпките си, намръщи се и излезе. Вигор нагласи очилата на носа си.
„Ех, младост, младост…“
12:20
Грей даде кафето на пазача пред стаята на Сейчан.
— Тя будна ли е? Русокосият младеж сви рамене.
— Не знам.
Грей отвори и влезе. Разбираше отегчението на постовия. Пациентката, която охраняваше, през повечето време беше упоена. Претърпяла беше втора операция заради огнестрелната рана — шевовете се бяха скъсали и това бе довело до вътрешен кръвоизлив.
И всичко това, защото беше спасила живота на Грей.
Помнеше добре как го беше влачила напред, помнеше болката по изгореното й лице и затвореното от оток око. Но тогава още не знаеше, че едва не беше умряла, като се бе върнала за него.
Сега стоеше в стаята й.
Китките на Сейчан бяха закопчани с белезници за леглото.
Облечена беше с болнична роба и завита с чист чаршаф.
Предназначената за психотични пациенти стая беше стерилна и студена. Мебелировката се състоеше от леглото и масичка на колелца до една от стените. Високият тесен прозорец беше със затворени стоманени капаци.
Сейчан се размърда и обърна глава. Лицето й се изопна — беше я срам, че я заварва така. А после в очите й припламна гняв и прогони всичко останало. Тя дръпна едната си китка.
Грей се приближи и приседна на леглото.
— Макар родителите ми да са живи — започна по същество, — това още не значи, че ти прощавам. Нито че ще ти простя някога. Но съм ти задължен. Няма да позволя да умреш. Не и по този начин.
Извади ключето за белезниците от джоба си. Посегна и хвана китката й. Усети как пулсът й се ускорява под пръстите му.
— Утре сутринта ще те транспортират в Гуантанамо — каза й.
— Знам.
И също като Грей знаеше, че това е равносилно на смъртна присъда. Дори да не я екзекутираха веднага, Гилдията щеше да се заеме с тази задача, за да й затвори устата. Гилдията или някоя от разузнавателните агенции. Израелската Мосад отдавна й беше издала смъртна присъда.
Той пъхна ключето и го завъртя. Белезникът се отвори с щракване.
Сейчан седна и го изгледа подозрително.
Протегна мълчаливо ръка за ключето, като го наблюдаваше напрегнато. Изпитваше го.
Грей й го даде. И докато тя отключваше втория белезник, Грей остави на леглото пакета, който беше взел от Ковалски.
— Приготвил съм ти три комплекта дрехи — на медицинска сестра, местна носия и маскировъчна униформа. Има и малко от тукашните пари. Нямах време да ти осигуря документи обаче.
Вторият белезник на Сейчан изщрака и се отвори. Тя се обърна и заразтрива китките си.
От другата страна на вратата се чу тих звук от хързулващо се на пода тяло.
— А, освен това упоих охраната ти.
Сейчан погледна към вратата, после него. Очите й искряха. Преди да е помръднал, тя се хвърли отгоре му, стисна го за яката и го придърпа. Целуна го ожесточено — с език, който имаше приятно сладникавия вкус на лекарства.
Грей инстинктивно се дръпна. Не беше дошъл тук, за да…
О, майната му…
Плъзна ръка зад гърба й и я придърпа към себе си. Все така впила уста в неговата, Сейчан се намести в скута му. Краката й се спуснаха към пода. Той се изви и отпусна гръб на леглото.
После чу щракване на белезници.
Сейчан се отблъсна от него.
Дясната му ръка беше закопчана за леглото.
Грей вдигна поглед и видя как лакътят й се засилва към лицето му.
Главата му отхвръкна назад. Усети в устата си вкус на кръв.
Сейчан скочи отгоре му, натисна го на леглото и седна на гърдите му. Вдигна юмрук. Той вдигна свободната си ръка да блокира удара. Тя кривна глава.
— Трябва да изглежда убедително. Иначе тебе ще те съдят в Гуантанамо за предателство.
Права беше. Грей отпусна ръката си.
Тя го удари силно и му сцепи устната. Главата му звънна като камбана. Сейчан тръсна ръка… после отново вдигна юмрук.
— А това е защото ми нямаше доверие — каза и удари отново. Кръв рукна от носа му. Грей за миг изгуби съзнание, после отново дойде на себе си.
Тя се наведе и прошепна в ухото му:
— Помниш ли какво ти обещах в самото начало?