Пясъчните войни. Книга втора (Поздравът на чуждоземеца. Да отвърнеш на огъня. Предизвикателството прието)

К’рок си свали шлема и поклати уморено глава.

— Съжалявам, министре — обърна се към Вандовър. — Направихме всичко възможно да избегнем кръвопролитието.

Вандовър кръстосваше ядосано коридора. Полите на дрехите му се развяваха зад него. Той метна на милосеца злобен поглед.

— Бой не се печели с отстъпление.

— Така е, сър, но ще има и други боеве.

— Къде е Джек? — попита тихо Амбър.

— Ще дойде последен. Свалиха един Рицар със задействана ръчка на мъртвеца. Бронята е изгубена, но човекът ще бъде спасен.

— А какво стана с дракския контингент от защитниците?

К’рок повдигна рамене и костюмът последва движението му. Думите му обаче се изгубиха в шума на отваряща се врата. Появи се Джек, метнал ранения на рамо.

— Помогнете ми да го сложа на някое легло.

През отворената врата нахлу огън и дим. След кратко колебание Роулинс се завтече да му помогне. Джек му предаде ранения и се обърна да затвори вратата. После си свали шлема и пое въздух с пълни гърди. Ласадей се приближи до него и му подаде чаша бира.

— Ограничени запаси, а? — захили се Джек.

В отговор сержантът се изсмя, сетне отиде да помогне на Роулинс. Джек тъкмо допиваше бирата, когато пред него се изправи Вандовър. Зад гърба му беше вратата към стаята на Пепус.

— Сега какво?

— Не бива да включваме щита, поне на първо време. Трябва да пестим енергията. Сградата е солидна и ще издържи една-две атаки. — Джек отново сръбна от чашата. — Нужно ни е време. — Кимна за поздрав на К’рок. — Командире.

— Командире — поздрави го с усмивка милосецът и се оттегли.

Джек пристъпи в стаята, където го очакваха Амбър и Пепус.

— Предстои ни дълга нощ.

Вандовър се мръщеше зад гърба му.

— Какво смятате, че правите?

— Щом питаш, Баадластър, водим бой и точно сега смятаме да си отдъхнем, докато отсрещната страна се прегрупира и обмисли положението. Виждаш ли, до момента ние само ги отблъсквахме. Нанесохме им доста сериозни поражения, без да преминаваме в офанзива. Макар че си имаме работа с фанатици, сред тях все ще има разумни хора, които да си дадат сметка какво би станало, ако вземем инициативата в свои ръце. Точно на това разчитаме. — Джек млъкна и надигна чашата. Когато я пресуши, поздрави с нея подигравателно Вандовър. — Не забравяй, че нито един от тези хора не ни е виждал в истински бой. Демонстрациите на стадиона не са същото. Е, сега имаха тази чест. Вече знаят от какво да се боят. — Той сподави едно оригване. — А сега, ще помоля да ме извиниш, защото смятам да поспя. — С широка крачка прекоси помещението и приседна в другия край. Опря гръб на стената и затвори очи.