Пясъчните войни. Книга втора (Поздравът на чуждоземеца. Да отвърнеш на огъня. Предизвикателството прието)
- Автор: Ингрид Чарльз
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9545857498
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Пясъчните войни. Книга втора (Поздравът на чуждоземеца. Да отвърнеш на огъня. Предизвикателството прието)». Краткое содержание книги:
ДА ОТВЪРНЕШ НА ОГЪНЯ
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО ПРИЕТО
Амбър забеляза, че Вандовър й хвърля гневен поглед, но се направи, че не го вижда. Избра един от свободните ъгли и също се отпусна на пода.
Пепус или се кискаше тихичко, или похъркваше. Вандовър изсумтя недоволно и излезе.
Призори ги събуди тропот. Джек се надигна и излезе да провери какво става. Роулинс, Ласадей и К’рок го последваха незабавно. Пепус промърмори нещо нечленоразделно и Амбър се наведе над него.
— Отворете вратите! — нареди Джек.
— Командире, скенерите показват…
— Зная какво показват — тросна се той. — Отворете веднага вратите!
Ласадей кимна на двама войници. Металната преграда се отмести и през отвора нахлу дим.
Джек пристъпи напред.
— Генерал Гатхул. Не е ли чудесно, че наминахте насам? Оставяме се на вашата милост.
След това за всеобща изненада Сторм коленичи в краката на дракския войн.
— Ще ми се — рече Пепус — някой да ме беше предупредил за всичко това.
— Вие сте извън играта, ваше величество — отвърна Амбър, която вече си бе облякла костюма. — По всичко изглежда, че и аз — добави със самоирония. Махна на драките, които носеха болничното легло към товарната платформа. — По-внимателно, насекомоглави. — Няколко кораба се бяха приземили на площадката пред самия дворец. — Градинарите ви ще са ужасно сърдити — обърна се към Пепус.
Императорът неволно се разсмя. По розовите стени на двореца не се виждаше и драскотина, но равното място отпред бе разорано и обгорено. Можеше само да благодари на К’рок и Джек за догадките им, че Скиталците доста биха се замислили, преди да нападнат драките. С пристигането на техните чуждоземни съюзници незабавно бе обявено прекратяване на огъня. Лошата новина бе, че сега Гатхул бе поел контрола. Кралица Трикатада настояваше незабавно да разговаря с Пепус. Императорът се надяваше, че няма да прояви слабост пред нея.
Амбър го потупа по ръката, сякаш прочела мислите му. Начело на групата вървеше Вандовър, превит под тежестта на шишенцата с лекарства за императора. Джек и неколцина Рицари бяха най-отзад.
— Чака ни трудно пътуване — рече Амбър, загледана в совалката.
— Ще се справя — обеща мрачно Пепус.
— Нямате друг избор — отвърна Амбър. Хвърли поглед към драките, които ги бяха наобиколили. В момента бяха по-скоро техни тъмничари, отколкото съюзници. Тя се извърна и потърси Джек. Изглеждаше странно умълчан след капитулацията си пред Гатхул. Амбър не можеше да прозре какво става зад бледото му, умислено лице.
Джек наблюдаваше извиващата се към вратите на совалката процесия. Мислите му се гонеха хаотично. Предстоеше му да се напъха в леговището на врага и никой от тях нямаше да излезе оттам жив, ако Джек допуснеше и най-малката грешка. Умората и напрежението му се отразяваха. Погледна К’рок и за един кратък миг му се стори, че се е върнал обратно на Милос.
Най-сетне двамата приближиха товарната платформа. За тях бе приготвен хангарът с противонатоварващи хамаци. Веднага щом влязоха, люкът се затвори и корабът започна да вибрира, набирайки мощ.
Джек затвори очи, усещаше нарастващото притегляне на старта. Чуваше болезнените стонове на Пепус въпреки шума на двигателите. Императорът можеше и да не издържи полета, макар че според лекарите състоянието му бе стабилно. Какво го е грижа, ако Пепус умре? Мислите му бяха прекъснати от внезапния подскок на совалката и рязкото увеличение на гравитационната сила.
Когато се събуди, откри, че двама драки се опитват да го освободят от противонатоварващия хамак. Те разговаряха на своя странен, чуруликащ език. Джек опря крака в пода и се изправи. Беше с една глава по-висок от чуждоземците. Заобиколен от драки, той закрачи по коридора, който водеше към изхода на хангара и търбуха на по-големия кораб-майка.
В залата, в която се озоваха, вече бе строена почетна гвардия, а върху издигнатия на постамент трон сияеше яркосиньото тяло на кралицата. Тя се наведе напред и той остана изненадан от причудливата чуждоземна красота на лицето й.