Кралят на зимата
- Автор: Корнуел Бърнард
- Серия: Arthur #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сашка Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралят на зимата». Краткое содержание книги:
— Не съм давал клетва на никой, кралю господарю — каза Галахад — освен на баща си, чиито кости бяха стъпкани от неговите врагове. Аз съм без земя.
Горфидид се намести на своя трон и край облегалката увисна празният му ляв ръкав, който винаги му напомняше за неговият омразен враг Артър.
— Значи идваш при мен за земя, Галахад от Беноик? — попита Горфидид. — Много други са дошли преди теб за това — предупреди той Галахад, обгръщайки с жест претъпканата зала пред себе си. — Но смятам, че ще има достатъчно земя за всички ви в Думнония.
— Идвам при теб, кралю господарю, за да ти донеса по своя воля поздравите на крал Тюдрик от Гуент.
Това предизвика раздвижване в залата. Мъжете в дъното не бяха дочули изявлението на Галахад и искаха да им го повторят и шумът от тези тихи разговори продължи няколко секунди. Синът на Горфидид, Кунеглас, вдигна изненадан очи към нас. Неговото кръгло лице с дълги черни мустаци изглеждаше разтревожено и нищо чудно, помислих си аз, защото Кунеглас беше като Артър — мечтаеше за мир, но когато Артър обиди Сийнуин, той разби и надеждите на Кунеглас за мир и сега на престолонаследника на Поуис не му оставаше нищо друго освен да следва баща си в тази война, която заплашваше да опустоши южните кралства.
— Изглежда нашите врагове започват да губят желанието си за война — каза Горфидид. — Защо иначе Тюдрик ще ми изпраща поздрави?
— Крал Тюдрик, Велики кралю, не се страхува от никой човек, но предпочита мира — каза Галахад като не пропусна титлата, която Горфидид си беше присвоил в очакване на победата.
Тялото на Горфидид се сгърчи и аз за секунда помислих, че ще повърне, но след това осъзнах, че той всъщност се смееше.
— Ние кралете започваме да предпочитаме мира — каза накрая Горфидид, — само когато войната не ни изнася. Това събрание тук, Галахад от Беноик — и той махна с ръка към множеството старейшини и принцове в залата — обяснява внезапната любов на Тюдрик към мира. — Горфидид замълча, за да поеме дъх. — До сега, Галахад от Беноик, аз отказвах да приемам пратеници от Гуент. И защо да ги приемам? Нима орелът се заслушва в блеенето на агнето, молещо за милост? След няколко дни смятам да накарам всички в Гуент да блеят пред мен за милост, но сега, след като си стигнал чак до тук, мога да се позабавлявам с теб. Какво предлага Тюдрик?
— Мир, кралю господарю, просто мир.
Горфидид се изплю.
— Ти, Галахад, си безимотен, кесията ти също е празна. Нима Тюдрик мисли, че може да постигне мир само като помоли за това? Нима мисли, че съм похарчил златото на моето кралство, за да събера една войска ей така за нищо? Нима мисли, че съм глупак?
— Той мисли, че британците не трябва да проливат собствената си кръв.
— Ти говориш като жена, Галахад от Беноик.
Горфидид произнесе тази обида нарочно високо, та да я чуят всички и залата гръмна от подигравки и смях.
— Все пак — продължи той, когато шумът стихна, — ще трябва да отнесеш някакъв отговор на краля на Гуент и той ще бъде такъв. — Горфидид замълча, за да събере мислите си. — Кажи на Тюдрик, че той е агне, което бозае от пресъхналата гръд на Думнония. Кажи му, че аз не враждувам с него, а с Артър. Предай на Тюдрик, че той може да има своя мир при две условия. Първо — ако пропусне моята войска през земите си безпрепятствено и второ — ако предостави зърно достатъчно да храни десет дни хиляда мъже.
Воините в залата ахнаха, защото условията бяха великодушни, но и умно замислени. Ако Тюдрик приемеше тези условия, той щеше да избегне разграбването на своята страна и щеше да улесни нападението на Горфидид срещу Думнония.
— Опълномощен ли си да приемеш тези условия, Галахад от Беноик? — попита Горфидид.
— Не, кралю господарю, мога само да попитам за условията, които бихте поставили и за намеренията ви спрямо Мордред, краля на Думнония, когото Тюдрик се е заклел да защитава.
Горфидид се направи на обиден.
— Изглеждам ли ти на човек, който воюва срещу деца? — попита той, след това стана и пристъпи към края на подиума. — Аз воювам срещу Артър — каза той, но така че да го чуят всички в залата, — човекът, който предпочете да се ожени за една курва от Хенис Уирън вместо да вземе ръката на дъщеря ми. Има ли мъж, който да отмине такава обида без да отмъсти? — Мъжете в залата изреваха своя отговор. — Артър е първеню — викна Горфидид, — син на курва и съпруг на друга курва! Докато Гуент защитава този поклонник на курви, Тюдрик ще бъде мой враг. И Думнония ще бъде мой враг, докато се сражава на страната на това първеню. А всеки наш враг ще се превърне за нас в щедър източник на злато, роби, храна, земя, жени и слава! Ние ще убием Артър, а неговата курва ще пратим да работи в казармите. — Горфидид почака докато затихнат възгласите на одобрение, след това впери властен поглед в Галахад. — Предай това на Тюдрик, Галахад от Беноик, а след това го кажи и на Артър.