Петдесет нюанса по-тъмно
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса по-тъмно». Краткое содержание книги:
Но копнежът продължава да владее всяка нейна мисъл и когато той й предлага нов договор, тя не може да му устои. Страстната им връзка отново се разпалва. Скоро Ана научава за изтерзаното минало на своя наранен, напрегнат и властен господин Петдесет нюанса повече, отколкото е смятала за възможно.
Докато Крисчън се бори с вътрешните си демони, Ана трябва да се изправи пред гнева и завистта на жените, с които той е бил преди, и да вземе най-важното решение в живота си.
Решение, което може да вземе единствено сама...
Разбирах, че за него е адски трудно да зададе този въпрос. Това ме изпълни с уважение и примигах. Обичах всичко в него
- дори неговите петдесет нюанса. Знаех, че животът с Крисчън никога няма да е скучен.
- Ето това. - Погалих с показалец устните му. - Обичам това тук и всичко, което излиза от него, и онова, което правиш с него. И онова, което е вътре. - Помилвах го по слепоочието. - Ти си невероятно интелигентен, остроумен и начетен, компетентен си в ужасно много области. Но най-много обичам това, което е тук вътре. - Нежно притиснах длан към гърдите му и усетих равномерното биене на сърцето му. - Ти си най-състрадателният човек, когото познавам. Нещата, които правиш, работата ти, внушават благоговение.
- Благоговение ли? - озадачи се той, но в гласа му се долавяха весели нотки. После лицето му се преобрази и той се усмихна срамежливо. Прииска ми се да му се нахвърля. И го направих.
Дремех, завита със сатен и Грей. Крисчън ме събуди, като зарови нос в косата ми.
- Гладна ли си?
- Хмм, умирам от глад.
- И аз.
Понадигнах се и го погледнах. Беше се изтегнал на леглото.
- Днес имате рожден ден, господин Грей. Ще ви сготвя нещо. Какво ви се яде?
- Направи ми изненада. - Крисчън прокара длан по гърба ми и нежно ме погали. - Трябва да проверя блакберито си за съобщенията, които съм пропуснал вчера. - Въздъхна, стана от леглото и разбрах, че нашите специални мигове са свършили... засега.
- Хайде да вземем душ - предложи Крисчън.
Коя бях аз, че да откажа на рожденика?
*
Крисчън разговаряше по телефона в кабинета си. Тейлър беше при него. Изглеждаше сериозен, но носеше неофициално облекло - дънки и тясна черна тениска. Аз готвех обяда в кухнята. Бях открила в хладилника пържоли от сьомга и ги задушавах с лимон, правех салата и варях бейби картофки. Чувствах се невероятно отпусната и доволна, на седмото небе - буквално. Обърнах се към големия прозорец и погледнах разкошното синьо небе. „Всички тези разговори... целият този секс... хмм“. Спокойно можех да свикна с това.
Тейлър се появи от кабинета и ме откъсна от размислите ми. Намалих айпода си и извадих едната слушалка от ухото си.
- Здрасти, Тейлър.
- Здравейте, Ана.
- Добре ли е дъщеря ти?
- Да, благодаря. Бившата ми жена реши, че има апендицит, но както обикновено, просто всяваше паника. - Тейлър ме изненада, като извъртя очи към тавана. - Софи е добре, макар че има някаква гадна стомашно-чревна инфекция.
- Съжалявам.
Той се усмихна.
- Открихте ли Чарли Танго?
- Да. Спасителният екип пътува натам. Би трябвало да го докарат на летище „Боинг Фийлд“ късно вечерта.
- А, чудесно.
Тейлър ми се усмихна напрегнато.
- Това ли е всичко, мадам?
- Да, да, разбира се. - Изчервих се... дали някога щях да свикна с това Тейлър да ме нарича „мадам“? Караше ме да се чувствам адски стара, най-малко на трийсет.
Той ми кимна и излезе от дневната. Крисчън още разговаряше по телефона. Докато чаках картофите да заврат, ми хрумна нещо. Взех си чантата и извадих блакберито си. Имах есемес от Кейт.
*Ще се видим довечера.
Искам хууубавичко да си побъбрим!*
Отговорих й.
*Подобно.*
Щеше да ми е приятно да си поприказвам с Кейт.
Отворих имейл програмата и написах кратко съобщение на Крисчън.
Подател: Анастейжа Стийл Относно: Обяд Дата: 18 юни 2011, 13:12 До: Крисчън Грей
Уважаеми господин Грей,
Пиша Ви, за да Ви съобщя, че Вашият обяд е почти готов.
И че по-рано днес преживях умопомрачително перверзно чукане.
Умопомрачителното перверзно чукане е препоръчително за рожден ден.
И още нещо: обичам Ви.
Ах
(Ваша годеница)
Подател: Крисчън Грей Относно: Перверзно чукане Дата: 18 юни 2011, 13:15 До: Анастейжа Стийл
Кой момент ти се видя най-умопомрачителен?
Водя си записки.
Крисчън Грей Освирепял от глад и изпосталял след сутрешните усилия Главен изпълнителен директор на „Грей Ентърпрайзис Холдинг“
Р5: Подписът ти ми харесва.
РР5: Къде остана изкуството да водиш разговор?
Подател: Анастейжа Стийл Относно: Освирепял от глад?
Дата: 18 юни 20П, 13:18 До: Крисчън Грей
Уважаеми господин Грей,
Позволявам си да привлека Вашето внимание към първия ред от предишния ми имейл, с който Ви информирах, че обядът Ви наистина е почти готов... тъй че да ги нямаме тия глупости, че сте били освирепял от глад и изпосталял. Що се отнася до най-умопомрачителните моменти от перверзното чукане... честно казано - всички. С интерес бих прочела Вашите записки. И аз си харесвам подписа в скобите.