Петдесет нюанса по-тъмно
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса по-тъмно». Краткое содержание книги:
Но копнежът продължава да владее всяка нейна мисъл и когато той й предлага нов договор, тя не може да му устои. Страстната им връзка отново се разпалва. Скоро Ана научава за изтерзаното минало на своя наранен, напрегнат и властен господин Петдесет нюанса повече, отколкото е смятала за възможно.
Докато Крисчън се бори с вътрешните си демони, Ана трябва да се изправи пред гнева и завистта на жените, с които той е бил преди, и да вземе най-важното решение в живота си.
Решение, което може да вземе единствено сама...
Ах
(Ваша годеница)
Р$: Откога си толкова словоохотлив? И разговаряш по телефона!
Изпратих имейла и вдигнах поглед. Крисчън стоеше пред мен и се подсмихваше. Преди да успея да кажа каквото и да е, той тичешком заобиколи кухненския остров, грабна ме в ръцете си и силно ме целуна.
- Това е всичко, госпожице Стийл - каза Крисчън и ме пусна, след което се върна - по дънки, бос, с незапасана бяла риза - в кабинета си, оставяйки ме без дъх.
Направих сметанов сос с кресон и силантро към сьомгата и сервирах всичко на бара. Не обичах да го прекъсвам, когато работи, но сега застанах на прага на кабинета му. Крисчън пак разговаряше по телефона, целият рошава коса, все едно току-що се е чукал, и ясни сиви очи - истински празник за очите. Когато ме усети, вдигна поглед и не откъсна очите си от мен. Леко се намръщи - нямах представа дали на мен, или заради разговора.
- Просто ги пусни вътре и ги остави на мира. Разбра ли, Мия?
- изсъска Крисчън. — Хубаво.
Имитирах ядене и той се ухили и кимна.
- До скоро. - Крисчън затвори. - Още един разговор?
- Естествено.
- Тази рокля е много къса — прибави той.
- Харесва ли ти? - Завъртях се. Беше една от покупките на Керълайн Актън. Меко тюркоазена рокля с презрамки, навярно по-подходяща за плажа, но днес беше прекрасен ден - в много отношения. Крисчън се навъси и усмивката ми се стопи.
- Изглеждаш фантастично с нея, Ана. Просто не искам никой друг да те вижда така.
- О! - Намръщих му се. - Ние сме си вкъщи, Крисчън. Наоколо е само персоналът.
Той сви устни - или се опитваше да сподави смеха си, или наистина смяташе, че не е смешно. Но накрая кимна успокоен. Поклатих глава. Сериозно ли говореше? Обърнах се и влязох в кухнята.
След пет минути Крисчън се появи и ми подаде телефона.
- Рей се обажда.
Дъхът ми секна. Взех слушалката и затиснах микрофона с длан.
- Казал си му! -- изсумтях. Крисчън кимна и очите му се разшириха от негодуващия ми вид.
„Мамка му!“ Дълбоко си поех дъх.
- Здрасти,татко.
- Крисчън току-що ми поиска ръката ти - каза Рей.
Тишината помежду ни се проточи, докато отчаяно се опитвах
да измисля какво да му отговоря. Както обикновено, Рей мълчеше и не ми подсказваше какво е отношението му към новината.
- Ти какво му каза? - успях най-сетне да кажа аз.
- Че искам да се чуя с теб. Доста е внезапно, не смяташ ли, Ани? Не го познаваш достатъчно отдавна. Тъй де, той е симпатяга, разбира от риболов... ама толкова скоро? - Гласът му бе спокоен - не, всъщност успокояващ.
- Да. Внезапно е... Един момент. - Припряно се отдалечих от кухненския остров и от тревожния поглед на Крисчън и се насочих към огромния прозорец. Балконските врати бяха отворени и излязох под слънчевите лъчи. Не можех да отида чак до парапета, беше ми прекалено високо.
- Знам, че е внезапно и така нататък, но... е, обичам го. И той ме обича. Иска да се ожени за мен и в сърцето ми никога няма да има друг. - Изчервих се, като си помислих, че никога не съм водила толкова интимен разговор с втория си баща.
Рей мълчеше. После попита:
- Каза ли на майка си?
-Не.
- Ани... Знам, че той е страшно богат и добра партия, ама чак пък брак? Това е адски сериозна стъпка. Сигурна ли си?
- Той е мъжът, с когото ще прекарам остатъка от живота си -прошепнах.
Рей помълча, после въздъхна.
- Той е всичко за мен - продължих.
- Ани, Ани, Ани! Ти си голям инат. Моля се на Господ да осъзнаваш какво вършиш. Дай ми го пак, ако обичаш.
- Добре, татко. Ще ме предадеш ли на Крисчън на сватбата?
- О, миличка. - Гласът му секна от вълнение и очите ми бликнаха сълзи. - Нищо няма да ми достави по-голяма радост - отвърна Рей накрая.
„0, Рей! Страшно те обичам...“ Преглътнах конвулсивно, за да овладея сълзите си.
- Благодаря, татко. Ей сега ще ти дам Крисчън. Бъди любезен с него. Обичам го - прошепнах аз.
Струва ми се, че Рей се усмихна от отсрещния край на връзката, но не бях сигурна. С него човек никога не може да е сигурен.
- Естествено, Ани. И ела да навестиш своя старец и да ми доведеш тоя Крисчън.
Върнах се в дневната - бясна, че Крисчън не ме е предупредил
- и му подадох телефона, като демонстрирах с изражението си, че съм му страшно сърдита. Той весело взе слушалката и тръгна към кабинета си.
След две минути се появи пак.
- Получих доста неохотната благословия на втория ти баща
- съобщи ми гордо. Всъщност толкова гордо, че ме накара да се изкикотя, и той също ми се ухили. Държеше се така, сякаш току-що е договорил ново голямо сливане или придобиване, както, струва ми се, в известен смисъл си и беше.
- По дяволите, ти си отлична готвачка, жено. - Крисчън преглътна последната си хапка и повдигна чашата си бяло вино към мен. Похвалата му ме накара да се изчервя и ми хрумна, че ще мога да му готвя само през уикендите. Намръщих се. Обичам да готвя. Може би трябваше да му направя торта за рождения ден. Погледнах си часовника. Още имаше време.