Върховното кралство [Наследникът]

Дол поднесе кутията на Лорн.

Лорн я отвори и още с първия си поглед нито за миг не се усъмни, че пред него е Меча на кралете. По гърба му премина тръпка. Гърлото му се сви и печатът на Тъмнината на опакото на лявата му ръка се пробуди. Кралският оникс липсваше на дръжката и острието беше счупено на две, но времето като че не бе успяло да повреди остротата на меча, нито мрачния му блясък. Гравирани в черната стомана, фините руни сякаш просветваха.

Вард беше обзет от вълнение почти толкова силно, колкото и Лорн.

— Велики Богове — каза той. — Това… Това е той. Това е Мечът на кралете!

Лорн потвърди.

Брат Ярл се приближи и развълнувано попита:

— Как? Как сте го…?

— Намерихме го тук — обясни Дол. — В този изоставен храм. Беше се запазил в една запечатана стая, за чието съществуване не знаехме. Разтърсвайки планините и храма, едно земетресение разцепи каменната врата на тази стая. И така можахме да влезем в нея.

— Но какво е това място? — попита Вард. — И как е могъл Меча на кралете в крайна сметка да попадне тук?

— Това, кълна ви се, не зная — отвърна Дол. — И се съмнявам, че някой друг знае… Този храм беше празен и забравен от векове, когато го открихме. Никой не знае кой го е построил. Нито кога, нито защо.

— Може би е бил изграден единствено за да пази Меча на кралете — каза Леня.

Брат Ярл сложи ръка на рамото на Дол.

— Вие искахте чудо — рече той. — А не се ли е случило вече то? Този забравен храм, който намирате изгубен сред планините. Тази тайна стая, чиято врата се отваря от земетресение след векове. И Мечът на кралете, чиито наследници ви прави съдбата… Не виждате ли в това волята на Божествените?

Дол се усмихна тъжно.

— Да, разбира се. Може ли да не си го помислим? Но ако всичко това е чудо, то това чудо няма да ни спаси.

— Може би ще го направи — каза Лорн.

И веднага продължи:

— Не дойдох, за да видя Меча на кралете. Дойдох, за да ви освободя от игото на Иргаард.

— И как мислите да го постигнете без армия? — иронично попита Леня.

— Като убия Лаедрас.

Вард трепна, но нищо не каза, съвършено невъзмутим, за разлика от другите трима, които гледаха Лорн така, сякаш изведнъж бе изгубил разсъдъка си.

— Като… Като убиете Лаедрас? — повтори Дол.

— С него имаме стара сметка за уреждане.

— Това е лудост! — възкликна Леня.

— Може би. Но ще го направя. В замяна на Меча на кралете.

Дол погледна Лорн невярващо. Но от Лорн се излъчваше такава увереност, че накрая започна да се съмнява. И да се надява. Разбира се, това изглеждаше съвсем налудничаво. Но Лорн вече се беше сблъсквал с Лаедрас. И го беше победил. Какво не му беше достигнало тогава, за да го убие?

— Да убиете принц-дракон? — каза брат Ярл. — Невъзможно. Принцовете-дракони са деца на Черната хидра. Част от нейната мощ е в тях. Вие сте смел, рицарю. Или луд. Или и двете. Но единствено можете да се провалите.