Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Върховното кралство [Наследникът]
Върховното кралство [Наследникът] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Върховното кралство [Наследникът]

Электронная книга - «Върховното кралство [Наследникът]». Краткое содержание книги:

Божествата го бяха избрали.ЕДНА КОРОНАИмаше прокълнатата и славна кръвЕДНА САБЯна най-великите владетели, царували някога.ЕДИН ТРОННо освен на трон, беше наследник на обречена съдба.
1 ... 182 183 184 185 186 187 188 189 190 ... 213
Перейти на страницу:

Лорн изчака няколко секунди, преди да отговори.

— Не и с Меча на кралете в ръка.

* * *

Вард кипеше, но почака да се приберат в тяхното спално помещение, за да дръпне Лорн далеч от недискретни уши и да му каже:

— Ти си луд.

— Изглежда, всички мислят така.

— Не се шегувам!

— И аз.

— Казваш, че ще убиеш принц-дракон.

— Знам.

— Значи това ти беше планът още от началото? Да убиеш Лаедрас? Емрин и Енград не умряха, за да можеш да се самоубиеш, Лорн…

Лорн прие удара и упорито рече:

— Не възнамерявам да умирам.

— Това вероятно няма да е достатъчно, за да те спаси.

— Сам нямам никакъв шанс. Но с твоята помощ и с Меча на кралете… — Лорн се оживи. — По дяволите, Вард, ти беше там! Видя я и почувства мощта му! Дори и счупено, това острие е силно. Било е изковано точно за това, за което смятам да го използвам! Да се изправя срещу Тъмнината.

Вард знаеше, че няма да вразуми Лорн, но не можеше да се примири да се предаде.

— Дори да предположим, че успеем да го изковем отново — каза той, — как мислиш да…?

— Няма нужда да се изковава отново.

— А?

— Няма нужда.

— Острието на този меч е счупен на две парчета, Лорн.

— Зная. Ще се оправя.

— Ще се оправиш?

— Ще ти обясня, когато му дойде времето.

— Друг план, чиято тайна ти е известна?

Лорн се усмихна.

— Да.

Вард въздъхна дълбоко.

— Добре тогава, как смяташ да постъпиш, за да намериш Лаедрас? Защото преди да го убиеш, ще трябва да стигнеш до него.

— И за това имам план. Но той няма да ти хареса.

Вард изруга и рече:

— Отказвам се. Остава само да се надяваме, че Дол няма да е толкова луд или отчаян, че да ти даде Меча на кралете без гаранция.

Уверен в себе си, Лорн се усмихна отчаяно.

* * *

Тази нощ Леня отиде при Дол, който се беше усамотил, за да се съсредоточи и да помисли. Намери го на колене, молеше се и тя предпочете да почака, вместо да го прекъсва. Но Дол беше познал стъпките ѝ и чувстваше присъствието ѝ зад себе си. Досещаше се също така, че тя бе дошла да го попита дали беше решил да повери Меча на кралете на Лорн или не.

Всъщност решението му бе взето.

Без да помръдва, той каза:

— Има два начина да повярваш в чудесата. След като се случат. Или за да се случат.

* * *

На другата сутрин, докато търсеше Лорн, който сякаш не беше никъде в Стария храм, Нае намери баща си, който, седнал на една пейка, галеше Исарис и като че ли му говореше тихо. Срещна погледа на баща си, после видя скандката в ножницата ѝ, опряна на пейката.

И разбра.

Зимата на 1548 година

Горните долини (планините Галаар)

Големите съдби се осъществяват в самота и съмнение. Но никоя съдба не изглеждаше по-велика от съдбата на Рицаря с меча.

Хроники (Книга за Рицаря с меча)

Слънцето залязваше. Тъмнината вече бе обгърнала долините. Мракът очертаваше в черно хребетите и върховете на фона на пламналото небе.

Клекнал в сянката на една скална издатина, Лорн гледаше крепостта Телиг. Беше сам и мечът на хълбока му не му беше познат, но той по никакъв начин не искаше да допусне скандския меч, който му беше подарък от майка му, да попадне във вражески ръце. На гърба му висеше друг меч, дръжката му се подаваше над дясното му рамо. И той му беше чужд. На всичкото отгоре беше счупен и дръжката му бе изгубила оникса, който някога я е красял.

Меча на кралете.

Беше принадлежал на първия от Върховните крале. Той го беше размахвал, за да води човешките армии към победа против ордите на Драконите на мрака и забравата. После — за да победи и покори Дракона на разрушението. А накрая — за да разшири границите на Лангър и да основе Върховното кралство. Този меч, потопен в драконова кръв, беше свещена реликва.

Легенда.

Телиг изглеждаше странно спокоен под снега.

Лорн го разглеждаше внимателно и сравняваше това, което виждаше, с подробните описания, които Дол Валер му бе дал за мястото. Огромна главна кула, а до нея кула за излитане. Различни постройки. Две крепостни стени с бойници и седем защитни кули. Укрепена порта с решетка и подвижен мост. Няколко прозорчета, пазени от решетки. Бойници във формата на кръст пробиваха дебелите, тъмни стени. Тук-там под снега се подаваха сиви керемиди.

Лорн добре познаваше тази архитектура.

Още една крепост, построена по времето на Мрака. Като Ангборн и като Далрот. Сякаш съдбата му беше свързана с места, белязани от Тъмнината…

Скоро черните знамена на Иргаард щяха да заплющят в тъмнината. Решетката беше спусната и по обходните пътища вече светеха факли. На върха на кулата за излитане запалиха големи мангали.

1 ... 182 183 184 185 186 187 188 189 190 ... 213
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)