Върховното кралство [Наследникът]
- Автор: Певель Пьер
- Серия: Върховното кралство #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Върховното кралство [Наследникът]». Краткое содержание книги:
Лорн изчака няколко секунди, преди да отговори.
— Не и с Меча на кралете в ръка.
Вард кипеше, но почака да се приберат в тяхното спално помещение, за да дръпне Лорн далеч от недискретни уши и да му каже:
— Ти си луд.
— Изглежда, всички мислят така.
— Не се шегувам!
— И аз.
— Казваш, че ще убиеш принц-дракон.
— Знам.
— Значи това ти беше планът още от началото? Да убиеш Лаедрас? Емрин и Енград не умряха, за да можеш да се самоубиеш, Лорн…
Лорн прие удара и упорито рече:
— Не възнамерявам да умирам.
— Това вероятно няма да е достатъчно, за да те спаси.
— Сам нямам никакъв шанс. Но с твоята помощ и с Меча на кралете… — Лорн се оживи. — По дяволите, Вард, ти беше там! Видя я и почувства мощта му! Дори и счупено, това острие е силно. Било е изковано точно за това, за което смятам да го използвам! Да се изправя срещу Тъмнината.
Вард знаеше, че няма да вразуми Лорн, но не можеше да се примири да се предаде.
— Дори да предположим, че успеем да го изковем отново — каза той, — как мислиш да…?
— Няма нужда да се изковава отново.
— А?
— Няма нужда.
— Острието на този меч е счупен на две парчета, Лорн.
— Зная. Ще се оправя.
— Ще се оправиш?
— Ще ти обясня, когато му дойде времето.
— Друг план, чиято тайна ти е известна?
Лорн се усмихна.
— Да.
Вард въздъхна дълбоко.
— Добре тогава, как смяташ да постъпиш, за да намериш Лаедрас? Защото преди да го убиеш, ще трябва да стигнеш до него.
— И за това имам план. Но той няма да ти хареса.
Вард изруга и рече:
— Отказвам се. Остава само да се надяваме, че Дол няма да е толкова луд или отчаян, че да ти даде Меча на кралете без гаранция.
Уверен в себе си, Лорн се усмихна отчаяно.
Тази нощ Леня отиде при Дол, който се беше усамотил, за да се съсредоточи и да помисли. Намери го на колене, молеше се и тя предпочете да почака, вместо да го прекъсва. Но Дол беше познал стъпките ѝ и чувстваше присъствието ѝ зад себе си. Досещаше се също така, че тя бе дошла да го попита дали беше решил да повери Меча на кралете на Лорн или не.
Всъщност решението му бе взето.
Без да помръдва, той каза:
— Има два начина да повярваш в чудесата. След като се случат. Или за да се случат.
На другата сутрин, докато търсеше Лорн, който сякаш не беше никъде в Стария храм, Нае намери баща си, който, седнал на една пейка, галеше Исарис и като че ли му говореше тихо. Срещна погледа на баща си, после видя скандката в ножницата ѝ, опряна на пейката.
И разбра.
Зимата на 1548 година
Горните долини (планините Галаар)
Големите съдби се осъществяват в самота и съмнение. Но никоя съдба не изглеждаше по-велика от съдбата на Рицаря с меча.