Върховното кралство [Наследникът]
- Автор: Певель Пьер
- Серия: Върховното кралство #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Върховното кралство [Наследникът]». Краткое содержание книги:
— В крайна сметка, възможно е това да не е храм — рече Лорн. — Но не е и крепост.
— Дворец?
— Може би. Кой знае?
Вратата се отвори и влезе Ройс, придружен от Леня. Беше блед и чертите му бяха изопнати, но се усмихваше, подпрян на една патерица. Онези, които не спяха, побързаха да дойдат при него и да го поздравят, като скоро събудиха останалите. Срещата беше весела, а прегръдките — внимателни, тъй като Ройс бе ранен в корема.
Леня се възползва от всеобщото въодушевление, приближи се до Лорн и му прошепна на ухото:
— Брат ми ви чака.
— Сега ли?
— Да. Сам.
— Държа Вард да дойде с мен.
Младата жена се поколеба.
— Необходимо е — настоя Лорн.
— Добре. Елате.
Лорн направи знак на Вард да ги последва и улови погледа на Лиам, който разбра и кимна: той поемаше командването.
Дол Валер посрещна Лорн и Вард със скромна трапеза в приятно затоплена стая. Бяха петима — брат Ярл и Леня също се присъединиха към тях. Лорн разбра, че присъствието на монаха рицар не се нравеше на Дол, но несъмнено беше отстъпил пред настоятелността на сестра си.
— Аз съм Дол Валер. Добре сте дошли, седнете. За жалост, страхувам се, че не мога да ви предложа кой знае какво.
Всеки седна където му хареса, с изключение на Лорн, комуто Дол посочи стола вдясно от себе си. Лорн благодари с кимване на глава и седна.
— Братко Ярл, ще ни окажете ли честта да благословите тази храна?
— Разбира се.
Монахът рицар каза молитвата сред съвършена тишина.
Всички стояха със събрани ръце, наведена глава и затворени очи — с изключение на Лорн, който наблюдаваше Дол крадешком и напразно се мъчеше да открие прилика между него и Леня. Той беше висок мъж с червеникава коса, на около трийсетина години, дългата му коса беше завързана на тила с кожена връв. На челото му имаше голям белег. Друг, по-скорошен, разцепваше дясната му скула.
— Нека милостта на Ейрал се изсипе над нас — завърши брат Ярл.
— Нека милостта на Ейрал се изсипе над нас — повториха останалите тихо.
След благословията Дол дълго благодари на брат Ярл, а чрез него и на ордена на Светите покровители. Без тяхната помощ Леня щеше да е мъртва и Дол държеше да увери монаха рицар във вечната си признателност. После, като се обърна към Лорн и Вард, благодари и на тях. И на тях също беше задължен.
— Въпреки това — добави той, — колкото и да сте способни, колкото и да сте храбри, идвате прекалено късно и за жалост, сте твърде малко. Вие сте едва шепа хора, а на нас ни трябва армия, за да ни спаси. Или чудо.
Някога Дол бе свещеник, преди да грабне оръжието и да оглави бунта против Иргаард. От предишния си живот пазеше искрена вяра в Ейрал, както и известна сдържаност в жестовете и думите си. Говореше спокойно и авторитетно.
— Какво е положението? — попита Лорн.
— Обградени сме. Както знаете, иргаардците пазят всички подстъпи към Горните долини — после си спомни за прохода Саверг и ужасния път през него и се поправи. — Или почти всички. Мислех, че ще сме на сигурно място до пролетта, но се излъгах. Хванати сме в капан от принца-дракон, когото Черната хидра изпрати срещу нас. Той установи генералния си щаб в Телиг — старата ни твърдина. И оттам води срещу нас безпощадна война, без отдих и покой.
— Лаедрас не е от тези, които се отказват или слагат оръжието — каза Лорн.
— Вярно е, че вие го познавате, рицарю. Победихте го при обсадата на Ангборн, нали? Разказват дори, че сте се сблъскали в двубой. Хубав подвиг.
Вместо да отговори, Лорн се обърна към Леня, която уверено рече:
— Ако Лаедрас е бил победен веднъж, значи може отново да бъде.
— Разбира се — съгласи се Дол. — Но не от нас. Всичко, което ние можем да направим, е да се държим и да се надяваме.
— Миналата година — каза Лорн — поражението му в Ангборн го унижи. Лаедрас иска тази победа. И иска тя да бъде бърза, бляскава. На всяка цена.
— Как можете да сте толкова сигурен? — възпротиви се Леня.
— Ако не беше така, нямаше да води война с вас посред зима — намеси се Вард.
Той се беше сблъсквал с иргаардските армии рамо до рамо с Върховния крал преди трийсет години, по време на първите войни в началото на неговото царуване. Доколкото му беше известно, тази стратегия на зимна война — която беше в разрез с всякакви военни правила — беше непозната на иргаардците.
Вард добави:
— Да се поддържа обсада до настъпването на хубавото време е скъпо, но възможно и често необходимо. Обаче да се водят разузнавателни и бойни операции в планините посред зима, това вече е нещо съвсем друго. За жалост, това говори много за възможностите и решимостта на вашия противник…
— А освен това — поде отново Лорн — Лаедрас има ли избор? След поражението му в Ангборн това командване сега е истински втори шанс. Съмнявам се, че Черната хидра ще му даде трети. Лаедрас го знае и няма да отстъпи пред нищо, за да си възстанови реномето.