Истинската история за носа на Пинокио [bg]

125

Тази вечер Бекстрьом работи до късно. Той стоя пред своя компютър до след полунощ, а за компенсация позвъни в службата веднага след като се събуди, за да отложи сутрешното съвещание на следствената група. Когато той влезе в сградата, се сблъска с Патицата Карлсон, която изглеждаше толкова кисела, че той предпочете да говори с нея в своя собствен кабинет, и то за нещо друго, а не за отложеното съвещание със слабоумните си колеги, които беше по-добре да си гледат работата и да го оставят на мира.

— Как е Росита, чувала ли си нещо за нея? — попита Бекстрьом, като използва този въпрос като уводна, отклоняваща маневра. — Има ли причина за сериозно притеснение?

Случи се така обаче, че тъкмо на този въпрос Аника не можеше да даде никакъв отговор. Нито пък можеше да обясни причината. Според нея много неща показваха, че колежката Росита Андершон-Триг щеше да бъде в болнични за продължителен период от време.

— Нали не е хванала птичи грип или някоя друга подобна гадост?

— Не, защо да е хванала такова нещо? — отговори на въпроса с въпрос Патицата Карлсон, която не можеше да прикрие изненадата си.

— Ами аз мислех, че тя живо се интересува от животни, а определено има много странни неща, с които животните могат да заразят нас, обикновените хора. Импетиго, бяс, шап, папагалска треска, знаеш ги — каза Бекстрьом и сви рамене.

„Заешка треска, също така — помисли си той. — И после върви, че погали някой заек!“

— Обсъди този въпрос с Холт — каза Патицата и поклати отрицателно глава. — Ако питаш мен, това по-скоро има нещо общо с написаното във вестниците. Онова, с нашия портрет по описание, който се появи във вестника, май не беше много добра идея. Като се има предвид какво се случи с нашия свидетел, не бихме могли да изключим възможността и двамата, Окаре и Гарсия Гомес, да са били напълно грамотни.

— Не, тези журналисти са направо безобразни, истински лешояди — въздъхна Бекстрьом. — Аз лично разреших този проблем, като спрях да чета вестници.

— Е, чак пък да спираш да ги четеш — кой знае защо отвърна Патицата Карлсон. — А сега моля да бъда извинена. Тъй като имам малко работа.

Денят за Патицата очевидно е червен, а освен това беше крайно време той самият да свърши нещо смислено, реши Бекстрьом и въздъхна със задоволство при мисълта за дейностите, които го очакваха. За обяд ще има тапас. После идваше госпожица Петък, следобедната дрямка и хубава вечеря с Йегура като подходящ завършек на една изпълнена с усилена работа седмица.

Крайно време беше да си поръча такси, помисли си той. После стана енергично и набра своя директен номер на „Такси Стокхолм“.