Окото на света

Перин преглътна с мъка. „О, Светлина! Могат да направят същото и с нас…“

— Хайде! — изръмжа Илиас и се изправи със скок. Махна към Егвийн да ги последва и без да чака, се затича към дърветата. — Хайде по-живо, да ви изгори дано! — извика им той през рамо. — По-живо!

Егвийн препусна с Бела по склона. Когато мина покрай останките от лисицата, лицето й пребледня.

Илиас стигна края на горичката и им замахна да побързат. Перин се опита да се затича още по бързо и се препъна. Размаха ръце и едва се задържа да не забие нос в земята. „Кръв и пепел! Бягам с всички сили!“

От гората изпърха самотен гарван, зави над тях, изграчи и полетя на юг. После внезапно увисна във въздуха и се строполи на земята. Перин зяпна — и след това видя прашката, увиснала в ръката на Егвийн. Тя му се ухили смутено.

— Недей да стоиш като пън! — извика Илиас.

Перин се засили към дърветата, отскачайки встрани, за да не го стъпчат Бела и Егвийн.

Далеч на запад, почти извън полезрението им, високо във въздуха се издигаше някаква тъмна мъгла. Перин усети, че вълците са тръгнали в тази посока. Тъмната мъгла се завихри на север, сякаш преследваше вълците, после се завъртя и се насочи на юг.

— Мислиш ли, че са ни забелязали? — попита Егвийн. — Вече почти бяхме стигнали дърветата! Не биха могли да ни видят от такова разстояние, нали? Могат ли? От толкова далече?

— Ние нали ги видяхме — отвърна сухо Илиас. Перин помръдна неловко, а Егвийн изхлипа уплашено. — Ако ни бяха видели — изръмжа Илиас, — щяха да се спуснат върху нас, както върху онази лисица. Мисли, ако искаш да оцелееш. Страхът ще те убие, ако не можеш да го контролираш. Хайде!

Илиас ги поведе на запад. Дъхът на Перин секна — така май следваха гарваните. Но Илиас дърпаше неуморно напред и не им оставаше нищо друго, освен да го следват. В края на краищата Илиас знаеше някакво безопасно място. Някъде. Нали така им бе казал.

Изтичаха до следващия хълм, изчакаха, докато гарваните се махнат, и отново продължиха. Пак изчакаха и отново побягнаха. Гърдите на Перин се надигаха и свиваха тежко и той гълташе въздух всеки път, когато му оставаха няколко минути на билото на поредния хълм, оставяйки Илиас да оглежда сам. При всяко спиране Бела стоеше свела глава, с потръпващи ноздри. Страхът ги обливаше и Перин не можеше да прецени дали го контролира, или не. Искаше му се само вълците да им съобщят има ли нещо зад тях, и ако има, какво е то.

Пред тях имаше безброй гарвани. Вляво и вдясно черните ята се издигаха и поемаха на юг. На няколко пъти тримата успяваха да се скрият в поредната горичка само няколко мига преди гарваните да се издигнат.