Господарят на войната

Аз зареях поглед в дъждовните облаци над покривите на Иска.

— Ако отрежа главата на Сийнуин, господарю, ще отсечеш ли моята в следващия миг?

— Не — отвърна Артур с отвращение.

— Господарю! — умолително го погледнах аз.

— Не! — разгневи се той. Беше засегнат от разговорите за магии. Той искаше да живее в свят, където управлява разума, а не магията, но неговият разум не можеше да ни помогне сега.

Тогава Гуинивиър тихо предложи:

— Моргана.

— Какво Моргана? — попита Артур.

— Тя беше жрица на Мерлин преди Нимю — каза Гуинивиър. — Ако някой знае магиите на Мерлин, това е Моргана.

И така повикаха Моргана. Тя влезе, накуцвайки в двора, и както винаги изпълни въздуха около себе си с напрежение и гняв. Златната й маска проблясваше, докато тя ни оглеждаше един по един. Като не видя нито един християнин сред нас, вдигна ръка и направи кръстния знак. Артур й донесе стол, но тя отказа да седне, с което искаше да ни каже, че няма да си губи дълго времето с нас. Откакто съпругът й замина за Гуент тя се бе заела с едно християнско светилище в северната част на Иска. Болни отиваха там да умрат и тя ги хранеше, грижеше се за тях и се молеше за тях. Хората и до днес наричат нейния съпруг светец, но аз мисля, че нея самият Бог я нарича светица.

Артур й разказа всичко и Моргана пъшкаше през цялото време, но когато Артур спомена за проклятието на Отвъдното тяло тя се прекръсти, после плю през отвора на маската си.

— И какво искате от мен? — войнствено запита тя.

— Можеш ли да се противопоставиш на проклятието? — попита Гуинивиър.

— Молитвата може да му се противопостави! — заяви Моргана.

— Но ти се моли вече — викна Артур ядосано, — и епископ Емрис се моли. Всички християни в Иска се молиха, а Сийнуин продължава да лежи болна.

— Защото е езичница — настоя Моргана. — Защо трябва Бог да хвърля милосърдието си на вятъра заради езичници, като си има Свое стадо, за което да се грижи?

— Ти не отговори на въпроса ми — намеси се Гуинивиър с леден глас. Двете с Моргана се мразеха, но заради Артур се отнасяха със студена учтивост помежду си.

Моргана помълча малко, после рязко кимна.

— Проклятието може да се премахне, ако вярва човек в тия суеверия.

— Аз вярвам — казах аз.

— Но дори мисълта за тези неща е грях! — викна Моргана и се прекръсти.

— Сигурен съм, че твоят Бог ще ти прости — уверих я аз.

— Какво знаеш ти за моя Бог, Дерфел? — мрачно запита тя.

— Знам, лейди — отвърнах аз като се опитвах да си спомня всичко, което Галахад ми бе разправял през изминалите години, — твоят Бог е любящ Бог, който прощава, Бог, който е изпратил Собствения си син на земята, за да не страдат други. — Замълчах, но понеже Моргана не отговори, продължих, — Знам също — тихо добавих аз, — че Нимю твори велико зло в сърцето на планината.

Името на Нимю изглежда накара Моргана да вземе окончателното решение, защото тя не беше простила на младата жена, задето й бе заела мястото като главна жрица на Мерлин.