Среднощни приливи
- Автор: Ериксън Стивън
- Серия: Malazan Book of the Fallen #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Среднощни приливи». Краткое содержание книги:
На юг експанзионисткото кралство Ледер с ненаситна и хладнокръвна алчност е погълнало всички свои по-малко цивилизовани съседи. Всички, освен един народ — Тайст Едур. Защото Ледер се приближава към едно отдавна предречено възраждане — от кралство и отдавна изгубена колония на Първата империя към Преродената империя. Затова народът му е вперил алчния си поглед на север, към богатите и плодородни земи и крайбрежия на Тайст Едур.
Дали под задушаващата тежест на златото или под острието на меча, Тайст Едур, изглежда, трябва да падне. Така поне е отредила Съдбата. Сред Тайст Едур — сред народа на Трул Сенгар — съществува поверие, че най-мрачните копнежи на духа идват с приливите от юг, а тези приливи идват посред нощ…
Война и измяна, магия и мит се сблъскват в тази зашеметяваща пета глава от величествената „Малазанска книга на мъртвите“ на Стивън Ериксън — монументално постижение, приветствано радушно от читатели и критици като епос на въображението и класика в жанра фентъзи.
— Но аз искам нещо повече — изръмжа Езгара. — Искам нещо изпреварващо, Преда. Искам да се откажат от тази проклета война.
Унутал бавно се обърна и погледна Цеда.
— Съществено ли е? Не толкова, колкото бихме могли да се надяваме. Искате да бъдат ударени селата им? Най-близките оттатък планините? Добре.
— В какъв срок можете да го уредите? — попита кралят.
— Кадърът се събира в Трейт, ваше величество. Призори, след три дни.
— Да се молим на Блудния това да ги разубеди. — Цеда отново закрачи, а кралят го изгледа и се усмихна кисело. — Но вие не сте убеден, нали, Цеда?
— Не съм, ваше величество. За щастие не вярвам и Хул да заподозре, че ще нападнем села на Едур.
Кръвта на Брис се смрази.
— Цеда? Нима моят брат…
Куру Кан му отвърна с тъжно кимване.
— Отдавна Хул Бедикт беше тръгнал по този път. Никой тук не е изненадан, Финад.
Брис с мъка преглътна и каза:
— Помислих си… след като се е знаело…
— Че ще бъде убит ли? — попита Езгара. — Не, Брис. Присъствието му там носи тактическа изгода на нас, а не на онзи надут император самозванец. Напълно ясно ни е, че разяснява на едурите нашия стил на водене на война, и смятаме да се възползваме от това. — Кралят замълча и вдигна глава. — Действията на Хул не хвърлят и сянка на съмнение върху вас, Брис. Бъдете сигурен в това.
— Благодаря, ваше величество. — „И за да докажете думите си, ме каните на това заседание.“ — Жалко, че Нифадас не успя да изпълни мисията си. Какво знаем за този „самозван“ император, за когото споменахте?
— Владее магия — отвърна разсеяно Куру Кан. — Повече не можем да различим.
Първата конкубинка се отдръпна от краля, привидно незаинтересована от разговора.
— Най-важната подробност е, че разчита на абсолютна вярност сред племената на Едур — добави Унутал Хебаз. — И макар властта на Ханан Мосаг да беше узурпирана, кралят-магьосник сега е на страната на императора като негов първи съветник.
Това изненада Брис.
— Просто е отстъпил? Това е… необичайно.
— Достатъчно, за да ни накара да се замислим — съгласи се Преда. — Предните ни постове съобщават за странни неща, наблюдавани по границата. За движещи се сенки в нощта.
— Духовете — каза кисело Цеда. — Имали сме си работа с тях и преди, разбира се, и сме се справяли ефективно. Но все пак дразнят.
— Тайст Едур имат ли свещени участъци? — попита неочаквано Нисал откъм отсрещната стена, където беше застанала. Всички се извърнаха към нея. Скръстила ръце, тя сви рамене. — Ако тези свещени места бъдат унищожени с магия, това може да отслаби властта им над духовете. Не направихме ли нещо подобно с Нерек и Тарентал?
Намекът сякаш натъжи Цеда, но той кимна.
— Интересна мисъл, Първа конкубинке. Едурите са много потайни по отношение на свещените си места. Макар по всичко да изглежда, че земята под самите им села е свята. Следователно, ако унищожим тези села, резултатът може да се окаже много по-дълбок, отколкото си представяме. Това съображение е важно. Колкото до скрити свещени дъбрави и оброчища, би трябвало да се допитаме до различните Аквитори, които са запознати с тази територия.
— Делегацията кога ще стигне до Устието при Джедри? — обърна се Брис към Преда.
Тя кимна към Куру Кан.
— Връщането е ускорено. Седмица, не повече.
„След това още три дни нагоре по реката, докато стигнат тук.“ Дотогава войната можеше да е започнала.
— Ваше величество, може ли да задам един въпрос?
— Разбира се, Брис.
— Къде е Батальонът на кралицата?
Мигновена пауза, след което Преда се окашля.
— Ако позволите, ваше величество…
Кралят кимна, стиснал устни.
— Финад, кралицата реши лично да командва силите си, заедно с Бригадата на Квилас. Настоява за независимост по този въпрос. Ето защо не включваме тези активи в нашето обсъждане.
— Скъпата ми съпруга винаги е държала те да са нейната лична армия — каза Езгара Дисканар. — Така да бъде. По-добре да преследват амбициите й на бойното поле, отколкото в Ледерас.
— С тази уговорка — добави Унутал Хебаз, — смятаме, че са на по-малко от левга южно от Високи форт, в поход на север, за да пресрещнат едурите в прохода. Планът й, изглежда, предвижда да удари първа и да удари здраво. Затова ще постави магове да разчистят духовете от пътя й, което несъмнено ще я издаде достатъчно, за да се премахне елементът на изненада.
— Тя лично ли ще ги води?
— Замина преди четири дни със свитата си — каза кралят.
Брис си спомни.
— Визитата в цитаделата й в Дисент?