Пътят на кралете (том I)

— Не е питие, а сок от кратункова билка. Казахте, че бил скъп. Е, колко ще ми платите?

Аптекарят замига, приведе се още по-близо и подуши съдържанието на бутилката.

— Откъде го взе?

— От билките, които растат край лагера.

Аптекарят посърна. Вдигна рамене.

— Боя се, че не става.

— Моля?

— Дивите растения не са достатъчно силни. — Аптекарят запуши шишето. Мощен вятър шибна постройката, влетя под вратата и раздвижи миризмите на безбройните прахчета и сиропи. — Това тук на практика е безполезно. Ще ти дам за него две прозрачни марки, което си е направо щедрост. Ще се наложи да го дестилирам и ще съм голям късметлия, ако успея да изкарам няколко лъжички.

Две марки!, рече си отчаяно Каладин. След три дни работа на трима ни? И си позволявахме само по няколко часа сън? И това за нещо, което струва само колкото заплатата за два дни?

Не. Сокът подейства на раната на Лейтен, духчетата на загниването избягаха и възпалението отзвуча. Каладин с присвити очи гледаше как аптекарят измъква двете сфери от кесията и ги слага на масата. Подобно на повечето сфери, и те бяха позагладени от едната страна, за да не се търкалят.

— Всъщност — подхвана аптекарят и се почеса по брадицата, — ще ти дам три марки.

Измъкна още една.

— Не ми се нрави мисълта всичките ти усилия да са напразни.

— Каладин — рече Сил, която изучаваше аптекаря, — той е притеснен от нещо. Мисля, че лъже!

— Знам — каза Каладин.

— Какво знаеш? Ако знаеше, че не струва, защо тогава положи толкова усилия? — попита аптекарят и се пресегна за бутилката.

Каладин улови ръката му.

— От всяко стъбло извадихме по две или повече капки, разбирате ли.

Аптекарят се смръщи.

— Предния път — продължи Каладин, — казахте, че ще съм късметлия да получа и една от растение. Казахте, че затова сокът е толкова скъп. Не споменахте, че „дивите“ растения са по-слаби.

— Добре де, не ми хрумна, че може да опиташ да береш билки, и… — млъкна, когато срещна погледа на Каладин.

— Армията не знае, нали? — попита Каладин. — Не са наясно колко ценни билки растат край лагера. Берете ги, продавате сока и правите удар, понеже на войската й трябват големи количества противовъзпалителни средства.

Старият аптекар изруга и дръпна ръката си.

— Не знам за какво говориш.

Каладин си взе стъклото.

— А ако ида при военните лекари и им кажа откъде съм добил сока?

— Ще ти го вземат! — тревожно рече аптекарят. — Не ставай глупав! Ти имаш робско клеймо, момче. Ще решат, че си го откраднал.

Каладин продължи към вратата.

— Давам ти една небесна марка — додаде старецът. — Това е половината от цената, която вземам от военните за такова количество.

Каладин се обърна.

— Вземате им по две небесни марки за нещо, което се събира само за два дни работа?

— Не само аз — кисело отговори аптекарят. — Всички аптекари им взимаме по толкова. Събрахме се и определихме една справедлива цена.