Пътят на кралете (том I)

— Дано един ден намериш почетно място в Селенията на покоя, мъртви братко — проехтя гласът на Каладин. — И дано ние имаме по-добър край от тебе.

Той се изправи, вдигна високо факлата и тръгна край мъртвия. Хората нервно го последваха.

Каладин бързо беше разбрал основната тактика във войната в Пустите равнини. Армията иска да напредне бързо и да притисне противника към края на платото. Затова битките често се оказваха кървави за алетите, които обикновено пристигаха след паршендите.

Алетите имаха мостове, докато тези странни източни парши можеха да се засилят и да прескочат повечето пропасти. Но и алетите, и паршендите изпитваха затруднения, щом ги притиснеха към скалите. Общо взето, тогава много войници губеха равновесие и падаха в бездната. Броят им беше значителен и това накара алетите да поискат да си върнат оръжията. Затова мостовите се пращаха на служба в пропастите. Приличаше на ограбване на погребална могила, само че без могилата.

Мостовите носеха торби и щяха да прекарат следващите часове в търсене на телата на падналите, по които можеше да има нещо ценно. Сфери, гръдни брони, кепета, оръжия. В дните скоро след щурмуването на някое плато можеха да опитат да стигнат дотам и да събират от падналите там тела. Но по правило бурите правеха подобно усилие безплодно. Ако минеха само няколко дни, телата биваха отнасяни надалеч.

Освен това пропастите представляваха зашеметяващ лабиринт и стигането до определено плато и връщането в лагера в разумно време беше почти невъзможно. Смяташе се, че е разумно да се изчака бурите да довлекат телата до алетската част от Равнините — поне бурите винаги бушуваха от изток на запад — и после да се пращат мостовите да ги претърсят.

Това включваше много случайно скитане. Но с течение на годините в пропастите бяха нападали достатъчно тела и не беше особено трудно да се намерят места за събиране на оръжия. От мостовия отряд се изискваше да извади определено количество спасено имущество. В противен случай спираха заплатата. Нормата обаче не беше тежка. Достатъчна беше да накара мостовите да работят, но да не ги претоварва. Като повечето им задачи, и тази целеше просто да ги държи заети.

Докато вървяха по дъното на първата пропаст, някои от хората извадиха торбите и почнаха да прибират оръжия. Шлем тук, щит там. Внимаваха за сфери. Ако намереха паднала ценна сфера, целият отряд щеше да получи малка награда. Разбира се, не им позволяваха да свалят в пропастта свои сфери или други вещи. А на излизане мостовите биваха щателно претърсвани. Унижението от това претърсване — то включваше всяко възможно скривалище — беше една от причините хората така да ненавиждат службата в пропастта.

Но не беше единствената. Докато вървяха, дъното на пропастта се разшири до петнадесетина стъпки. Тук по стените имаше драскотини, резки, където мъхът беше изтръгнат и самата скала беше одрана. Мостовите се мъчеха да не гледат натам. От време на време в тези пропасти идваха чудовища в търсене или на мърша, или на подходящо плато, където да излязат да правят какавидата си. Мостовите ги бяха срещали рядко, ала все пак се беше случвало.