Лъвовете на Ал-Расан
- Автор: Кай Гай Гавриел
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвана Миланова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Лъвовете на Ал-Расан». Краткое содержание книги:
Диего кимна.
Някой се прокашля нервно. Всички се обърнаха към Иберо. Диего дори не беше забелязал кога е дошъл. Дребният духовник смутено промърмори:
— Аз имам предположение, ваше величество.
— Кажи го! — изпревари краля Жеро де Шервал.
Рамиро го изгледа втренчено, но не каза нищо.
— В едно от писмата си сер Родриго споменава, че в отряда му е зачислена лекарка, киндатка от Фезана. Джехане бет Исхак, струва ми се. Може би…
Кралят бързо кимна.
— Това звучи правдоподобно. Родриго може би е знаел, че сме тръгнали насам. А щом тя е член на отряда му, естествено е да се опита да направи нещо за нея. Дали тази жена има някакви роднини във Фезана?
— Не знам, ваше величество.
— Аз знам — самоуверено заяви Фернан. — Той писа на майка ми за това. Баща й също е лекар и още живее във Фезана.
Кралят бързо вдигна ръка.
— Исхак от Фезана? Той й е баща? Онзи, когото Алмалик ослепи?
Фернан примигна.
— Не знам нищо за…
— Няма значение! Това е човекът, чийто трактат четеше лекарят на кралицата! Благодарение на него животът й беше спасен! — Очите на крал Рамиро блестяха. — Да, вече разбирам. Знам какво става. Сер Родриго ще влезе в града, но ще се опита да се измъкне по най-бързия начин заедно с тях. Трябва му време, затова не бива да бързаме.
— Ще споделите ли с нас мислите си, ваше величество? — На лицето на Жеро де Шервал беше изписана досада, но и любопитство.
— Доколкото е нужно — прекалено любезно каза кралят на Валедо. Свещеникът почервеня. Без да му обръща внимание, кралят се обърна към Гонзалес де Рада: — Господин конетабъл, искам да направим следното, при това бързо…
Крал Рамиро умееше да заповядва. Скоро след този разговор няколко души препуснаха към идващата след тях войска. Диего и Фернан останаха с краля.
Отрядът им забави ход и по залез спря недалеч от реката под прикритието на околните дървета, откъдето се виждаха стените на Фезана.
Крал Рамиро неочаквано се приближи сам към мястото, където Диего и Фернан заедно със своя наставник бяха закарали конете си на водопой, и даде знак на Диего. Момчето подаде юздите на брат си и го последва. Фернан понечи да тръгне след тях, но кралят вдигна ръка и поклати глава. Момчето унило се подчини и остана ва мястото си.
За пръв път Диего оставаше насаме с краля. Помисли си, че кралете рядко са сами.
В светлината на залязващото слънце блещукаше река Таварес, отвъд която се издигаше Фезана. Доскоро градът и реката бяха за Диего само имена на картата. Сякаш чуваше гласа на наставника си: „Назови градовете, подчинени на царя на Картада. Назови царя. Сега напиши тези имена и ги произнеси правилно.“
Таварес. Фезана. Алмалик. Това вече не бяха само имена. Той беше в Ал-Расан, земя на ужас и на легенди. С армията на Валедо, дошла да я завоюва. Да си я върне, защото някога тази земя е била тяхна. Много отдавна, когато Еспераня е била символ на сила.
Докато се взираше в тези яки каменни стени с цвят на мед в светлината на последните лъчи, Диего Белмонте се запита как царят и армията му дръзват дори да си представят, че ще превземат подобен град. Нищо, което беше виждал досега — всъщност само Естерен и Карказия — не можеше да се сравни с това великолепие. И докато се вглеждаше на юг, Валедо като че изгуби част от величието си в очите му.
Отвъд стените в последните лъчи на слънцето блестяха куполите на храмове. Обители на вярата, която служителите на Джад наричаха гнусна и порочна.
На Диего обаче те му се виждаха красиви.
Сякаш прочел мислите му, кралят промълви:
— Двата по-близки купола — синият и белият — са на киндатското светилище. Сребристите, които блестят, са храмовете на Ашар. Скоро сигурно ще чуем камбаните за молитва. Някога обичах звъна им.
Диего знаеше, че кралят е бил в изгнание в Ал-Расан. Както преди това Раймундо и собственият му баща, прогонени от Санчо Дебелия при неверниците. Това беше част от семейната история. То обясняваше защо Родриго вече не е конетабъл на Валедо.
Диего почувства, че кралят очаква да каже нещо, и промълви:
— Баща ми би трябвало да познава добре града. Бил е тук и преди.
— Знам, Диего. Мислиш ли, че ще можеш да ми кажеш кога ще излезе и откъде? Все някъде в стената трябва да има изход. Портите сигурно вече са заключени.