Пясъчните войни. Книга втора (Поздравът на чуждоземеца. Да отвърнеш на огъня. Предизвикателството прието)
- Автор: Ингрид Чарльз
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9545857498
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Пясъчните войни. Книга втора (Поздравът на чуждоземеца. Да отвърнеш на огъня. Предизвикателството прието)». Краткое содержание книги:
ДА ОТВЪРНЕШ НА ОГЪНЯ
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО ПРИЕТО
Ала каквото и да правеше, тя не можеше да избегне мислите му. Те я следваха, подобно на горски пожар, истински трепкащи пламъци, които помитаха всичко по пътя си и задушаваха мислите й. Имаше чувството, че долавя и гръмогласния му смях, сякаш Вандовър знаеше, че с нищо не може да го спре.
Амбър се отпусна в близкото кресло и захлупи лицето си с ръце. Най-сетне успя да си поеме глътка свеж въздух и вдигна глава. Щеше да я накара да убие Джек, вече не се съмняваше в това. Но кога? Би ли могла по някакъв начин да се освободи от оковите му? Дори нямаше да чуе думичката, когато той я произнесе — подсъзнанието й само щеше да се задейства.
Опита се да овладее напиращите в очите й сълзи. Плачът нямаше да й помогне. В известен смисъл тя сама си го бе изпросила. Сама бе поискала отново да си възвърне изтръгнатото жило. Но какво ще каже на Джек? Как да остане близо до него? Ако разбере, той никога вече няма да я обикне отново.
Стисна юмруци. Вените върху тъничките й ръце изпъкнаха. Амбър ги погледна. Кожата й бе почти прозрачна, лишена от миниатюрната подутина там, където съвестните малтенски граждани носеха своя идентификационен микрочип. Амбър нямаше такъв и никога нямаше да има. Тя повдигна бавно ръце.
Най-важното е да запази Джек жив. След това ще се безпокои за другото.
Рязък сигнал прекъсна мислите й. Компютърът в ъгъла на малката стая оживя.
— Обща тревога. Повтарям, обявена е обща тревога. Противникът започна атака.
Амбър изруга някакво проклятие, запомнено от времето, когато обитаваше малтенските бордеи, взе си чантата и изхвърча навън.
В костюма Джек се чувстваше така, сякаш се е върнал в собствената си кожа. Всъщност, така би трябвало да се чувства всеки Рицар. Вдигаш ръкавицата и стреляш. Или измъкваш лазерното оръдие от раницата и откриваш масиран огън. Джек бе като жив танк, почти неуязвим — но не напълно.
За първи път в неговата военна кариера врагът отсреща не беше истински враг, макар да стреляше по него. Не му се искаше да вижда изпепелените тела на бунтовниците. Те воюваха за нещо, за което би могъл да се бие и той, просто в случая се бе озовал от другата страна на барикадата.
— Стегни редиците! — извика К’рок в интеркома. — Съберете се и поддържайте равномерен огън!
Джек си даваше сметка, че не биха могли да задържат линията, без да убиват. Той се озърна.
— Роулинс!
— Да, сър?
— Работилницата свободна ли е?
— Залостена и с изключено енергозахранване, сър.
Целта, разбира се, беше снаряжението там да не попадне във вражески ръце. Джек помръдна леко рамене и усети прилепналите към голите му гърди датчици. Ако се наложи, те всички можеха да отстъпят в една линия и да образуват нов защитен вал до стените на двореца. Но все някога енергозапасите им щяха да се изчерпят. Не такава стратегия бе избрал.
Не му остана време да разсъждава повече, тъй като предните камери показаха приближаващите се бунтовници. Те се втурнаха в атака с крясъци, които отекваха в слушалките му. Джек откри огън над главите им. Опита се да повали дървета пред тях, да изрови окопи на пътя им… но в края на краищата се наложи да застреля неколцина.
Ала противникът ги превъзхождаше многократно по численост. Зърна наблизо костюма на К’рок.
— Скоро ще затънем до шлемовете в трупове — рече Джек.
— Спокойно — изсумтя милосецът. — Винаги има и резервен план.
— Дано да е по-малката от двете злини — кимна Джек.
— Ще видим. Чуйте всички. Говори командир К’рок. Отстъпление!
Пепус постепенно осъзна, че някой седи на края на леглото му. Главата го болеше, с едното око виждаше размътено. Посетителят се наведе и попи челото му с кърпа.
— Благодаря — произнесе той с едва доловим шепот.
— Дребна работа.
Императорът се усмихна.
— Амбър, може да не те виждам добре, но слухът ми все още е наред.
— Радвам се да го чуя. Ето, вземете едно ледено кубче.
Пепус пое чашата и установи, че едва издържа тежестта й. Опря ръба й в устните си и се помъчи да всмукне едно ледче. Усети приятната му хладина в гърлото си. Зрението му съвсем леко се проясни.