Белгарат — магьосникът
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Серия: belgariad/mallorean #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивелин Иванов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Белгарат — магьосникът». Краткое содержание книги:
— Хвала на Бога!
— Хвала на дъщеря ми, всъщност, защото тя го спаси. Той е едно много храбро малко момче.
— Къде е?
— С Поулгара е. Тя го е скрила някъде. Двамата с Поул ще го отведем на някое потайно място, а ти няма да казваш за това на никого.
— Белгарат! Риванският крал е Пазител на Сферата. Неговото място е тук!
— В случая не си прав. Едва ли има човек на света, който да не знае, че Сферата е тук и докато риванският крал е на Острова, Бог знае кой още ще се опита да го убие. Затова ще трябва да разделим двете ни ценни завоевания, с които разполагаме.
— Докато момчето порасне?
— Може би дори и след това. Ще дойде обаче времето, когато риванският крал ще се завърне и тогава ще започне всичко. Следващият крал, който седне на трона на Рива, ще бъде самото Дете на Светлината, а той именно е човекът, за който се молим от толкова векове насам.
— Богоубиецът?
— Да се надяваме.
— Къде ще заведете принц Геран?
— Не ти е нужно да знаеш, Бранд. Той ще бъде в безопасност. — Хвърлих един поглед на мрачното небе. — Колко още остава до смрачаване?
— Няколко часа.
Аз пуснах в действие една от най-цветистите пиянски псувни, които бях научил в Камаар.
— Какво има?
— Моята дъщеря и твоят крал са все още във водата, а тя, както се сещаш, е доста студена. Извини ме за момент.
Потърсих отново Поулгара.
— Поул, къде си?
— В единия край на залива, татко. Безопасно ли е вече да излезем на брега?
— Не, стойте там, където сте и гледайте някой да не ви види.
— На момчето започва да му става ужасно студено, татко.
— Затопли водата около себе си, Поул. Знаеш чудесно как се прави. Векове наред си топлиш така ваната.
— Какво си намислил, Стари Вълко?
— Да скрия риванския крал. Свиквай от сега, Поул, защото това ще ни е работата занапред.
После изтеглих мисълта си и се обърнах отново към Бранд.
— А сега, Бранд — казах, — да вървим в двореца. Искам да си поприказвам на дълго и широко с тези нийсанци.
— Кой ще охранява Сферата, докато кралят отсъства, Белгарат? — попита ме управителят, докато двамата изкачвахме стъпалата към кралския дворец.
— Ти.
— Аз ли?
— Разбира се. И освен това ще изпълняваш функциите на краля, докато той отсъства. След това ще предадеш своите права и задължения на наследника си. Разчитаме на теб, Бранд. Не ни разочаровай.
Той преглътна болезнено бучката, заседнала на гърлото му.
— Имаш думата ми, Древни.
— Ти си свестен човек — отвърнах му аз.
Трябва да призная, че не съм толкова добър в разпитите, колкото е моята дъщеря. Ако наистина ви интересуват методите й, поговорете си с черекския крал Анхег. Той присъстваше на разпита на граф Джарвик, воден лично от Поулгара. На несвикналите с грозни картинки ще спестя детайлите. Ще уточня само, че графът се мислеше за доста корав мъж, но както чувам, се разприказвал доста бързо. Само не си мислете, че Поул го е изкормила или нещо подобно. Тя си има друг, още по-неотразим подход — бърка направо в съзнанието на хората.
Аз лично съм далеч по-директен. Отдавна вече съм на възраст, на която би трябвало да си преодолял всички скрупули. За моите врагове, четящи това писание, ще уточня, че мога да поддържам нечия доста болезнена агония седмици наред.
Но нека не се отплесваме излишно.
Та двамата мними търговци от Нийсия усетиха доста бързо прилив на словоохотливост, след като се заех с тях.
— Кралицата беше! — избълбука единият от тях. — Тя ни накара да го направим!
— Но идеята не беше нейна! — надвика другият своя партньор. — В Стис Тор пристигна някакъв чужденец, който разговаря с Нетленната Селмисра. Едва след това тя ни извика в тронната зала.
— А да имаш случайно някаква представа, кой би могъл да бъде този чужденец? — попитах го учтиво.
— Н-не! — заекна той. — Само не ми причинявай повече болка!
— Спокойно. Има ли още нещо, което би искал да споделиш с мен?
— Един от младите принцове ни се изплъзна — изпръхтя първият. — Скочи във водата?
— Удави ли се? — попита един от пазачите, преди да успея да задам същия въпрос.
— Не, една птица го спаси.
— Птица ли?
Риванците го изгледаха подозрително.
— Ти дрогирал ли си се някога? — попитах го аз с все същия благ глас.
— Е, да, веднъж или два пъти.
Погледнах многозначително риванците и те ми отвърнаха с разбиращи погледи. После се обърнах към Бранд.
— Тия двамата ще ти трябват ли за още нещо?
— На мен не. А на теб?
— Не. Приключих с тях.