Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)
- Автор: Тение Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Папуров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)». Краткое содержание книги:
Катерина замълча.
— Това не е всичко, Величество — прекъсна я Горо. — Има още: „Ако ти видиш зад тебе баща си и брата си, значи земята ще попие твоята кръв!“
— Какво искаш да кажеш, негре? — извика дожесата, гледайки втренчено роба. — Ти си един демон, излязъл от ада!
— Нека Нейно Величество си спомни за това предсказание. Може би утре… Летният палат на дожа се намира на остров Гвидека. Той е празен, съвършено пуст през дните, които предшествуват карнавала… Може би утре дожът, съобразявайки се с предсказанието на астролога, ще посети този палат!
— И ти мислиш — каза дожесата с глас, задавен от смях, че… че неговият брат ще се появи пред него? Негърът вдигна рамене.
— Възможно е, Величество — каза той. — Тази страшна мистерия стои още неразгадана. Ако палатът е напълно празен, ако според предписанията на астролога няма никакъв слуга, никакъв полицай наоколо, тогава може би Марино Маринели ще се отзове…
— Сега разбирам твоите думи, негре! — каза дожесата. Настъпи кратко мълчание.
— Следната нощ! — въздъхна Катерина. — Значи Марино е толкова близко до Венеция. Може би той е пристигнал с тебе! Говори, негре, отговори ми, наистина ли е дошъл с тебе. Премахни безпокойствието ми. Бих умряла от страх.
— Нека Нейно Величество постъпва разумно — каза негърът. — Добре е събитията да станат през карнавала, милостива господарке, защото през друго време биха изглеждали фантастични. Да, той ще се появи сам на площада Сан Марко, благодарение на закрилата на маските… Маринели ще се приближи до Нейно Величество… Той ще й изпрати едно тайно второ послание, преди да пристигне!
— Върви, негре — каза дожесата с доверие. — Следната нощ дожът ще отиде на остров Гвидека, сам, с изключение на гребците, които ще отведат неговата лодка.
— Ще тръгне ли? — запита Горо.
— Да, върви! Предполагам, че ти имаш и други бързи мисии за изпълнение. Върви! Ще очаквам другите ти послания.
Горо направи дълбок поклон пред дожесата, после излезе от будоара.
Той мина през тихите и мрачни коридори и достигна, без да бъде видян, до Пиацета.
Беше студено. От време на време някой гондолиер с бързи крачки пресичаше пустия площад.
Негърът слезе по стъпалата на кея, качи се на една гондола и се отдалечи по тъмните води.
На следната вечер, шамбеланът на дожа получи заповед да държи готова за единадесет часа една от големите официални гондоли. Луиджи Гримани проектирал да направи една екскурзия до Гвидека.
Една подобна заповед не би предизвикала изненада, ако бе дадена през лятото. Всички аристократи на Венеция имаха вили на този остров и обикновено прекарваха там през време на големите горещини. Дожът също си бе построил един великолепен летен дворец, който през студения сезон оставаше затворен.
Но остров Гвадека не бе само летовище на богатите. Множество рибари и лодкари живееха там. На страна от палатите на богатите се издигаха малките колиби на работниците, техните складове, магазини, а също така и една църква.
Жените на острова бяха разработили също и градини и бяха издълбали един басейн за прибежище на корабите.
Островът, дълъг и тесен, бе като Венеция, пресечен от многобройни канали, а самият той бе отдалечен от града с големия канал Гвидека.
Палатът на дожа се издигаше точно до средата на този канал и съвсем близо до Рио дел Понте Лунго, който го пресичаше.
Нощта, която Горо бе определил на дожесата за фамозното предсказание, бе вече настъпила. Студен вятър духаше в открито море. Морето бе развълнувано и вълните се разбиваха в бреговете на острова.
Внезапно една гондола се появи и се задвижи надлъж покрай брега. Един човек, наведен и прилепен към стените на лодката си, разглеждаше грижливо брега и устията на каналите. Той не видя нищо подозрително наоколо. Никаква държавна галера, никаква лодка от арсенала не се намираше в Рио дел Понте.
Гондолата продължи около острова и изглеждаше, че иска да го заобиколи. Тъмнината пречеше да се различат чертите на мистериозния чужденец. В действителност, той не бе някой друг, освен Горо, негърът!
Когато привърши инспекцията си той се завърна към Рио дел Понте, на известно разстояние от който се издигаше вилата на дожа.
Той нададе на два пъти пронизителен вик, подобен на този, който надават младите кукумявки през нощта. После изтегли лодката до брега на канала и изчезна.
Нищо вече не смущаваше този див и мрачен пейзаж. Вълните пееха монотонната си песен и се плъзгаха по песъчливия бряг.