Тайната история на Мосад
- Автор: Томас Гордън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Саша Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната история на Мосад». Краткое содержание книги:
Джоуел Байнерман, издателят на израелския дайджест за разузнаване и политика, пише: „Една млада жена заявила, че Кручет е там. Когато отишла да го доведе, на вратата се появила друга жена и казала на журналиста, че Кручет не е там и че никога не е чувала това име. Тя твърдяла, че присъствието на Стантън в чесната е чисто съвпадение и че тя няма никаква връзка с «израелците». Тя отказала да съобщи името си и споменала единствено, че е в Мексико като туристка от Аржентина.“
Стантън заплете загадката още повече. Според израелския журналист Ран Еделист през 1997 година Стантън заявила пред следователите на катастрофата: „Докато била още в шок, тя видяла Амирам Нир на няколко метра встрани да й маха и да я успокоява с нормален глас: «Всичко ще бъде наред. Вече ни идват на помощ!» През следващите няколко дни тя на два пъти се убедила, че Нир е жив.“
Тялото на Нир бе върнато в Израел за погребение. Над хиляда опечалени присъстваха на траурната церемония, в своето надгробно слово министърът на отбраната Ицхак Рабин говори за „мисиите на Нир из непознати места в изпълнение на секретни задачи и дълбоко заключените в сърцето му тайни“.
Дали Амирам Нир не е бил убит, за да не разкрие никога тези тайни? Дали тялото в ковчега е било наистина на Нир? Или е бил убит преди катастрофата? Ако е така, кой го е извършил? В Тел Авив и Вашингтон тези въпроси все още се посрещат с гробно мълчание.
Два дни след катастрофата Ари Бен Менаше излезе от една пощенска станция в центъра на Сантяго, Чили. Придружаваха го двама бодигардове, чието присъствие смяташе за наложително. Ето какво разказва той за случилото се: „Прозорецът, покрай който минавах, се разби на парчета. После нещо се заби в металното, направено по поръчка дипломатическо куфарче, което носех в ръка. С двамата бодигардове веднага залегнахме на земята, дадохме си сметка, че някой стреля по нас.“
Стантън също смяташе, че животът й е в опасност. Според Еделист неговите информатори от разузнаването му казали, че „тя се е превърнала в отшелник, претърпяла е пластична операция и е променила коренно външния си вид“.
След този случай Мосад затвърди мнението си, че ЦРУ е отговорно за убийството на Нир. Според Ари Бен Менаше „израелското разузнаване винаги е твърдяло, че става дума за много добре изпипана операция на ЦРУ. Смъртта на Нир сложи край на притесненията на Рейгън и Буш по време на процеса срещу Оливър Норт.“
В подкрепа на тази теория се изказа и един командир от Военноморските сили на Съединените щати, придружавал Нир по време на посещението му като търговец на плодове в Техеран с цел освобождаване на заложниците в Бейрут. Историята, разказана от командира, се въртеше около твърдението му, че на 29 юли 1986 година Нир се е срещал с Джордж Буш, по онова време вицепрезидент, в хотел „Цар Давид“ в Ерусалим, за да го осведоми за продължаващата търговия с американски оръжия през Израел за Иран. Според писателя Джоуел Байнерман: „Нир записал тайно разговора. Този запис му осигурявал доказателството, свързващо Буш със сделката «оръжие — заложници». На срещата присъствали още Макий и Ганън, които по-късно намерили смъртта си в злополучния самолет на «Пан Ам» над Локърби.“
Джоуел Байнерман описва едно посещение на същия този командир в щабквартирата на ЦРУ в Ленгли, където се срещнал с Оливър Норт няколко месеца преди началото на процеса срещу полковника. По думите на Байнерман командирът запитал Норт: „Какво се е случило с Нир?“ Норт му отговорил, че Нир е бил убит, тъй като е заплашвал да направи публично достояние записа от срещата в Ерусалим.
Въпросите на някои журналисти, опитвали се да разговарят с Норт по този въпрос, били отклонявани. Помощниците на Буш бяха възприели през годините следната тактика — всичко, което бившият президент на Съединените щати има да каже за Ирангейт, вече е казано.