Слуга на Империята
- Автор: Фейст Раймонд, Вурц Джани
- Серия: Сага за Империята #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Слуга на Империята». Краткое содержание книги:
Погледите, които си размениха варваринът роб и господарката му при тези думи, бяха натежали от чувство. Със странна неохота Мара отново се обърна към Аракаси.
— Разбирам какво иска той, но дали Ичиндар ще го разбере?
Аракаси отвърна с откровеното цуранско свиване на рамене.
— Кой може да каже? Даването на роби на Островния крал не е проблем. Луам би могъл да прави с тях каквото намери за добре. По-важното е какво би направил императорът с нашите завърнали се военнопленници?
Последва мълчание. Истината беше, че в Цурануани честта и свободата на такива хора никога не можеше да бъде възстановена.
Мара изведнъж се почувства уморена. Погледна стъпалата си. Отоците от бягството й от арената почти бяха спаднали, но емоционалните рани между Кевин и нея от проблемите с робството и свободата още боляха.
— Имаш ли вест за Минванаби?
Аракаси присви устни.
— Подготвят над три хиляди войници за война.
Мара го погледна разтревожено.
— Идват в Свещения град?
— Не. Засега само се подготвят в именията на Минванаби.
Мара присви очи.
— Защо?
Отговори й Люджан — с горчивина, от входа, където се беше спрял, след като бе поставил воините си на стража до всеки прозорец и врата.
— Десио се страхува от имперския мир с основание, милейди. Ако ти изоставиш конфликта с Минванаби, просто отказваш да се посветиш на кръвната вражда. Някои може да преценят, че честта на Акома е компрометирана, но кой би те обвинил, че се подчиняваш на Небесната светлина? Но ако императорът наложи мир между враждуващи домове, Десио нарушава кръвната си клетва пред Туракаму. Той трябва да ни унищожи, преди властта на императора да стане прекалено силна, за да й се опълчи, или да оскърби Бога на смъртта.
— Десио би рискувал да нападне императора? — попита Мара.
Аракаси поклати глава.
— Не открито, но ако Висшият съвет намери повод да се обедини срещу волята на Ичиндар, Десио ще разполага с най-голямата армия близо до Свещения град. Това предлага опасна комбинация.
Мара прехапа устна. След като кланът Омечан бе разделен между Деканто и Аксантукар, опасността беше явна: Десио можеше да стане новият Военачалник, ако достатъчно голяма фракция във Висшия съвет решеше да се противопостави със сила на имперския едикт.
Кевин добави и едно неприятно наблюдение:
— Три хиляди меча на Минванаби извън Залата на Съвета биха могли да се окажат убедителен аргумент дори ако Десио няма явно мнозинство.
Изцедена не само от умората, Мара погледна поднесената й от слугата чаша все едно беше пълна със смъртоносна отрова. Опита се да се отърси от мрачните мисли.
— Мирната среща отвъд разлома е чак след три дни. Докато Ичиндар и Луам не се провалят в преговорите си, всичко това са спекулации. След като сме вече в безопасност в двореца, нека се порадваме на малко спокойствие.
Аракаси се поклони по-дълбоко от обичайното и си тръгна безшумно като призрак. Мара дълго седя замислена и се съживи едва когато Кевин приседна до нея и я взе в прегръдката си. Уплашена да не даде израз на неспокойствието, което изпитваше, тя довърши мисълта си:
— Боя се, че много е стоварено на гърба на толкова млад човек, и макар боговете да гледат може би благосклонно на нашата Небесна светлина, биха могли също тъй да се отвърнат от него.
Кевин я целуна по темето. Не хранеше илюзии. Също като нея разбираше, че най-доброто, на което могат да се надяват, е Аракаси да ги предупреди, преди врагът да нападне.
В продължение на три дни империята сякаш бе затаила дъх. Свещеният град с усилие се връщаше към нормалност: работниците довършваха ремонта на последния повреден кей и зидари взимаха нападали камъни от арената, за да укрепят порталите към Имперския дворец. Рибари тръгваха преди разсъмване и теглеха мрежите си из теченията на Гагаджин, а селяни караха реколтата от късния сезон на тежко натоварени фургони или по реката на баржи. Храмов тамян и цветни аромати надвиваха миризмата на изгорени тела, а продавачи отваряха останалите си без покриви дюкяни и напевните им гласове отново започнаха да хвалят стоките.
Но всички тези звуци и признаци на оживление таяха в себе си някаква сънна мимолетна преходност дори за бедняците и просяците, които стояха най-далече от центъра на властта. Мълвата не зачиташе никакви кастови граници. И също като натрошените греди, струпани като кости в тъканта на набързо вдигнати стени, неспокойни подмолни течения витаеха в привидната нормалност на възстановяващия се град. Императорът на Цурануани се намираше на друг свят и Искису, богът на измамата и шанса, държеше в ръцете си равновесието — не само мира на два народа, но и стабилността на една древна държава: всичко зависеше от срещата на умовете на двама млади владетели от неимоверно различни култури.