Слуга на Империята
- Автор: Фейст Раймонд, Вурц Джани
- Серия: Сага за Империята #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Слуга на Империята». Краткое содержание книги:
— Слава на боговете!
Воините издърпаха дървената маса, затисната от три тежки сандъка, и открехнаха капака на прозореца. Аракаси влезе, черен силует на фона на дневната светлина. За миг свеж и изпълнен с ухание на цветя въздух нахлу в затворения апартамент. След това Кенджи затвори отново капака, постави дъските в жлебовете, а сандъците и масата бяха върнати бързо на мястото им.
Аракаси се просна ничком пред Мара.
— Милейди, прости ми за забавянето.
Тонът му бе смесица от неверие и едва прикрит гняв и радостта на Мара от връщането му се стопи.
— Какво се е объркало?
— Всичко. Ужасни слухове кръжат из двореца. На варварския свят е имало беда.
Мара го изгледа стреснато.
— Императорът?
— В безопасност е, но почти нищо друго не се знае. — Гласът на Аракаси застърга от гняв. — Варварите са извършили безчестие. Пяха песен за мир, а са кроили убийство. На срещата, въпреки клетвата им, са нападнали внезапно и за малко не са убили императора.
Мара онемя стъписана, а Кевин изруга изумено.
Аракаси продължи:
— По време на срещата голям отряд от онези, които там наричат „джуджета“ и „елфи“, е бил наблизо и когато Небесната светлина е бил най-уязвим, са нападнали.
Кевин поклати глава.
— Не мога да повярвам.
Аракаси присви очи.
— Истина е. Само благодарение на храбростта на офицерите му и на Военните водачи на Петте фамилии Небесната светлина е оцелял от това предателство на вашия свят. Двама войници са го пренесли през разлома в безсъзнание и е последвало нещо ужасно. Разломът се затворил и не могъл да се отвори отново и четири хиляди войници цурани са останали в капан на мидкемийския свят.
— Минванаби? — попита Мара.
— Мъртъв — отсече Аракаси. — Бил е между първите паднали. Братовчед му Джешурадо е загинал до него.
— Другите Военни водачи?
— Няма ги. Никой не може да каже дали са мъртви, но разломът вече не съществува. Цялата почетна гвардия на Военачалника е заклещена на варварския свят.
Мара не можеше да побере в ума си величината на тази новина.
— Ксакатекас?
Списъкът продължи неумолимо.
— Няма ги. Лорд Чипино за последно са го видели да се бие е конниците на Кралството.
— Всички ли? — прошепна Мара.
— Завърнали са се едва шепа — каза с болка Аракаси. — Двамата войници, които са пренесли Небесната светлина, и няколко души, които са насочвали войниците, чакащи от нашата страна на разлома. Имперският Силов командир е убит. Лорд Кеда лежи плувнал в кръв на земята. Лорд Тонмаргу го няма никакъв. Пимака от Оаксатукан също го няма. Касуми от Шинцаваи бил този, който настоял императорът да напусне, но самият той не е минал през разлома. — Аракаси вдиша с усилие. — Бегачът, който пристигна в града, не знаеше нищо повече от това, милейди. Съмнявам се, че до този момент дори замесените знаят повече, освен голи предположения кой е загинал и кой — не. Загубите са твърде големи и шокът от събитието — твърде внезапен. След като императорът поеме командването, може би ще имаме по-ясна представа какво се е случило.
Мара помълча, после стана и отсече:
— Аракаси, трябва да излезеш навън и да съставиш точен списък на загубите и на оцелелите. Бързо.
Припряността й бе оправдана. С един удар империята бе изгубила повечето си могъщи по-стари лордове и наследниците на много важни домове. Въздействията щяха да са неописуемо огромни — домове в траур, изгубени войски и млади и неопитни втори синове и дъщери, хвърлени главоломно в управлението. Последствията от тази бъркотия бяха стъписващи. Но Мара знаеше, че амбициите много бързо ще превърнат бъркотията в опустошително и кърваво домогване до власт. Разбираше какво е да се довери изведнъж власт и отговорност на хора, неподготвени за тях. Да се знае кой е изпаднал в това ужасно затруднение и кой все още е жив, за да управлява, можеше да се окаже важно предимство в предстоящите дни.
Аракаси се поклони и бързо излезе, а Мара смъкна домашната си роба и извика на слугинята си да й донесе официално облекло. Кевин побърза да й помогне в преобличането, докато тя даваше резки нареждания.
— Люджан, приготви почетна гвардия. Тръгваме за Залата на Съвета веднага.
Оказал се с пълни с игли ръце, щом слугинята започна да подрежда косата на Мара, Кевин попита:
— Да дойда ли с теб?
Мара поклати глава и провали усилията на слугинята, като се обърна към него и го целуна бързо.