Слуга на Империята
- Автор: Фейст Раймонд, Вурц Джани
- Серия: Сага за Империята #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Слуга на Империята». Краткое содержание книги:
Лишена от утехата на своя двор и фонтани, Мара прекарваше часовете си в малката стая в центъра на апартамента. В помещенията от двете страни бяха настанени войници и пазеха всяка врата и прозорец, а тя четеше писма и съобщения и поддържаше предпазливо връзка с други господари. Аракаси се появяваше почти ежечасно, предрешен като продавач на птици, куриер и дори просещ жрец. Работеше неуморно, за да открие и най-малкото зрънце информация, което можеше да е от полза.
В съседната стая Люджан водеше упражнения с меч с войниците си, един по един. Чакането късаше нервите на всички, най-вече на воините, тъй като не можеха да правят нищо друго, освен да стоят на пост безкрайно дълги часове. Още няколко отряда на Акома се бяха промъкнали в града и с помощта на една кола на продавач на килими неколцина влязоха тайно в имперския комплекс. Гарнизонът в апартамента на Мара вече наброяваше петдесет и двама войници и Джикан недоволстваше. Кухненските му слуги не можеха да изтъркат котлите, без да се блъскат в ножници, а на Люджан щеше да му се наложи да слага воините си да спят един върху друг, ако продължеше да вкарва още хора. Но броят им едва ли щеше да нарасне повече от сегашния, за Акома, както и за други домове. Имперските стражи бяха забелязали притока на войници в двореца и вече проверяваха всички влизащи фургони и слуги, за да ограничат потенциалните бойци.
От външния коридор се чуха бягащи стъпки. Почукването на сандалите на бегача мина през стените като тих, призрачен контрапункт на тракането на мечовете на упражняващите се войници на Люджан, Мара го чу от писалището си в средата на стаята, вцепени се и погледна с тревога Кевин.
— Нещо се е случило.
Мидкемиецът не попита как е разбрала, нито защо тези забързани стъпки трябва да са различни от стъпките на десетината бегачи, които минаваха по коридора всеки час. Отегчен от това, че трябва да стои затворен натясно, и от безкрайните мудни часове между докладите на Аракаси, Кевин се поклони на воина, когото бе предизвикал на игра на зарове, отиде до господарката си и седна до нея.
— Какво да правим?
Мара погледна мастилницата и пергамента на дъската за писане в скута си. Перото в ръката й беше сухо и писмото още неизписано, освен името на Хокану от Шинцаваи горе, с изряден почерк.
— Нищо. Нищо, освен да чакаме.
Остави перото и за да са заети с нещо ръцете й, вдигна печата на Акома. Не каза, а и Кевин не й напомни, че Аракаси закъснява. Беше обещал да се отбие заранта, а ако се съдеше по бялата резка светлина, грейнала през барикадираните капаци на прозорците, обедът бе дошъл и си отишъл.
Минаха няколко мъчително дълги минути, изпълнени с тропането на още бегачи и приглушени възбудени гласове от съседните покои. Докато Мара се преструваше, че се опитва да се съсредоточи върху писмото, Кевин отиде в кухнята, за да донесе гореща чоча.
Когато се върна, Господарката не бе направила почти нищо друго, освен да топне перото. Мастилото засъхваше на писеца. Аракаси не се беше върнал. Когато Кевин постави подноса върху пергамента, Мара не възрази, но напитката изстина неопитана. Отвън преминаваха още забързани стъпки.
— Дали пък някой не провежда надбягвания и не залагат, колкото да мине времето? — опита да се пошегува Кевин.
Люджан се появи на прага, плувнал в пот от упражненията и все още стиснал неприбрания в ножницата меч.
— Надбягващите се не носят бойни сандали с шипове — подхвърли той сухо. После погледна Мара, която седеше вцепенена като статуетка в дюкян за порцелан, с почти бяло лице. — Милейди, ако кажеш, мога да изляза и да намеря търговец на слухове.
Мара пребледня още повече и отвърна рязко:
— Не. Твърде ценен си, за да рискуваш.
После се намръщи, докато преценяваше дали да раздели войниците си на две и да прати половината на задачата. Аракаси бе закъснял с три часа и да се уповава безполезно на лъжлива надежда означаваше още по-голям риск.
От единия прозорец се чу леко драскане. Люджан се обърна рязко, посочи с меча към барикадата и всички воини на поет в стаята застанаха в готовност за атака.
Но драскането бе последвано от шепот и Мара извика: