Проклятието на краля
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Cousins' War #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-155-9
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Проклятието на краля». Краткое содержание книги:
— Не, не трябва — казвам бързо. — И ще ви кажа защо. Защото след като тези двама мъже избягат — а съм сигурна, че можете да ги накарате да хукнат обратно към Лондон — кралят ще изпрати армия и тя ще избеси всички ви, до един.
— Не може да ни обеси всичките. Не и ако цялото село се вдигне — възразява фермерът Уайт.
— Да, може — казвам. — Нима мислите, че той няма оръдия и пушки? Нима мислите, че той няма конници с копия и пешаци с пики? Нима мислите, че не може да построи достатъчно ешафоди за всички ви?
— Но какво да правим? — Волята за борба напълно ги е напуснала. Няколко от селяните се опитват да влязат в църквата и ме гледат така, сякаш очакват да спася абатството. — Какво да правим?
— Кралят се превърна в Чудовищния кърт — изпищява една жена от тълпата. Мръсният ѝ шал крие извърнатото ѝ лице. Не я разпознавам и не искам да виждам лицето ѝ. Не искам да давам показания срещу нея, докато тя продължава, крещейки думи на измяна: — Кралят се е превърнал в мним крал, космат като козел. Полудял е и изяжда всичкото злато в страната. Няма да има месец май. Няма да има майски празник.
Тревожно хвърлям поглед към вратата и виждам Стандиш да кима успокоително. Посетителите не са чули това; крият се в стаята на игумена.
— Вие сте мои хора — казвам тихо в унилото мълчание. — Това е моето абатство. Не мога да спася абатството, но мога да спася вас. Вървете по домовете си. Нека инспекцията приключи. Може би няма да открият никакво нарушение и канониците ще останат тук, и всичко ще бъде наред.
Понася се нисък стон, сякаш всички изпитват болка.
— А ако не стане така? — обажда се някой отзад.
— Тогава трябва да помолим краля да отпрати своите заблудени съветници — казвам. — И да поправи стореното зло в страната. Да я направи такава, каквато беше в старите дни.
— По-добре да я върне към старите времена, преди Тюдорите — казва някой много тихо.
Протягам ръка да им наредя да мълчат, преди някой да изкрещи: „За Уорик!“
— Тихо! — казвам, и това прозвучава повече като молба, отколкото като заповед. — Не може да проявявате нелоялност към краля. — Разнася се шепот в одобрение на тези думи. — Затова трябва да позволим на неговите служители да си свършат работата.
Някои от мъжете кимват, разбирайки какво имам предвид.
— Но ще му кажете ли? — пита ме някой. — Кажете на краля, че не можем да изгубим манастирите си. Кажете му, че искаме да се върнат крайпътните олтари и местата за поклонение. Имаме нужда от празниците си, имаме нужда манастирите да са отворени и да служат на бедните. И искаме да го съветват лордовете, не този Кранмър, а принцесата да бъде негова наследница.
— Ще му кажа каквото мога — казвам.
Неохотно, неуверено, като добитък, който се е измъкнал през някой плет в непознато поле и не знае какво да прави със свободата си, те се оставят да бъдат изведени от параклиса и тръгват надолу по пътя към селото.
Когато всичко отново утихва, вратата на абатството се отваря и двамата посетители излизат. Изпитвам истинска наслада, наблюдавайки как притеснено притичват до вратата на църквата и как оглеждат следите от безредици, калта по пода, висящите въжета на камбаните, и се мръщят на ехото от звънтенето.
— Тези хора са много неспокойни — казва ми Лий, сякаш аз съм ги подтикнала към бунт. — Нелоялни.
— Не, не са — казвам безцеремонно. — Те са напълно верни на краля. Разбираха погрешно това, което вършехте, това е всичко. Мислеха, че сте дошли да отмъкнете златото на църквата и да затворите абатството. Мислеха, че лорд-канцлерът затваря църквите на Англия за собствена облага.
Лий се усмихва тънко.
— Разбира се, че не — казва той.
На следващия ден игуменът Ричард идва при мен в стаята с архивите ми в имението. Седнала съм край голяма кръгла маса с чекмеджета, съдържащи документите за наемите, всяко чекмедже е обозначено с буква. Документите на всеки арендатор са в чекмедже, обозначено с нужната буква, а масата може да се върти от А до Я, за да мога за миг да измъкна документа, който ми трябва. Пристигането на игумена ме разсейва от удоволствието, което може да достави едно добре управлявано делово начинание, каквото е домът ми.
— Днес ще разговарят с монахините.
— Нали не мислите, че ще има проблем?