Проклятието на краля
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Cousins' War #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-155-9
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Проклятието на краля». Краткое содержание книги:
— О — казва Ричард Лейтън, сякаш току-що му е хрумнало. — Искаме да разговаряме и с домашния ви свещеник.
Хваща ме напълно неподготвена.
— Нямам такъв — казвам. — Изповядвам се пред игумена Ричард, както и домакинството ми.
— Никога ли не сте имали? — пита Лейтън. — Бях сигурен, че в отчетите на абатството се споменава заплащане… — прелиства страниците, сякаш търси нещо, което си спомня смътно, прехвърляйки ги бързо като актьор, играещ ролята на човек, който търси име в стари документи.
— Имах — казвам твърдо. — Но той си замина. Напусна. Не ми даде никакво обяснение — хвърлям поглед към Джефри.
— Изключително ненадежден — казва той твърдо.
— Не беше ли Хелиър? — пита Лейтън. — Джон Хелиър?
— Той ли беше?
— Да.
Остават в къщата за гости към абатството една седмица. Хранят се заедно с канониците в трапезарията на абатството и се будят през нощта от камбаната на абатството, която звъни за молитва. С известно удоволствие научавам, че се оплакват от безсъние. Килиите са малки и с каменни стени, в тях не се пали огън — само в кабинета на игумена и в трапезарията. Сигурна съм, че им е студено и неудобно, но това е монашеският живот, който разследват; би трябвало да са доволни, че е беден и суров. Томас Лий е свикнал с по-високи стандарти, пътува с четиринайсет мъже, носещи неговата ливрея, а брат му е негов постоянен спътник. Казва, че е редно да отседнат в имението, а аз казвам, че биха били добре дошли, но съм нападната от истинска напаст от бълхи и в момента опушваме и проветряваме всички стаи. Той явно не ми вярва, а аз не се и опитвам да го убедя.
На третия ден от посещението им Томас Стандиш, отговорникът на кухнята, нахълтва в мандрата, където гледам как доячките правят сиренето.
— Милейди! Селяните са горе в абатството! По-добре елате веднага!
С трясък пускам дървената преса за сирене върху добре остърганата дъска и смъквам престилката си.
— И аз ще дойда! — възкликва оживено една от млекарките. — Ще хвърлят оня Кръмър от коня му.
— Не, няма, името му е Кромуел, а вие ще останете тук — казвам твърдо.
Излизам с решителни крачки от кухнята и домакинът ме хваща под ръка, за да ме преведе по калдъръма на двора.
— Само десетина души са — казва. — Нейт Ридли и синовете му, един мъж, когото не познавам, и старият Уайт и неговото момче. Но са изпълнени с решителност. Казват, че няма да позволят инспекцията да се проведе. Казват, че знаят всичко за тези инспекции.
Каня се да отговоря, когато думите ми са удавени от внезапен силен камбанен звън. Някой бие камбаните безредно, ненавременно, после чувам, че звънят наобратно.
— Това е знак — Стандиш се затичва. — Когато бият камбаните наобратно, това означава, че обикновените хора са взели властта, че селото се е вдигнало на бунт.
— Спрете ги! — заповядвам. Томас Стандиш затичва напред, докато аз го следвам до абатството, където дебелите въжета на камбаните висят зад църквата. Тук стоят трима мъже от Бишам и един, когото не познавам, а в малкото пространство трясъкът на ненавременния звън е оглушителен.
— Спрете! — изкрещявам, но никой не може да ме чуе. Силно удрям по главата един от хората си с опакото на дланта, и смушквам другия с тъпия нож за сирене, който още държа в ръка. — Престанете!
Те спират да дърпат въжетата веднага щом ме виждат, а камбаните продължават да звънтят все по-нестройно и по-нестройно, докато затихнат. Зад мен двамата посетители, Лий и Лейтън, влизат припряно в църквата, а мъжете се насочват към тях с гневно ръмжене.
— Излизайте — казвам им рязко. — Вървете при игумена. Не поемам отговорност за безопасността ви.
— Тук сме по работа на краля — подема Лий.
— Тук сте по работа на дявола! — възкликва един от мъжете.
— Хайде сега — казвам тихо. — Достатъчно.
На двамата посетители казвам:
— Предупреждавам ви. Вървете при игумена. Той ще ви предпази.
Те свеждат глави и почти тичешком излизат от параклиса.
— Сега — казвам спокойно, — къде са останалите?
— В абатството са, прибират потира и одеждите — докладва Стандиш.
— Спасяваме ги! — казва ми старият фермер Уайт. — Спасяваме ги от онези еретични крадци. Би трябвало да ни оставите да свършим Божията работа.
— Не сме само ние — казва ми непознатият. — Не сме сами.
— А кой сте вие?
— Аз съм Гудман, от Съмърсет — казва той. — Мъжете от Съмърсет също защитават своите манастири. Защитаваме Църквата, както е редно да сторят и монасите, и големите земевладелци. Дойдох тук да го кажа на тези добри хора. Трябва да се противопоставят, да защитят собственото си абатство. Всеки от нас трябва да съхрани Божията утвар за по-добри времена.