Онова, което не ме убива
- Автор: Лагеркранс Давид
- Серия: Millennium #4
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-673-6
- Переводчик: Росица Цветанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Онова, което не ме убива». Краткое содержание книги:
Внимание, финалът е отворен!
Нейният сензационен документ за Инграм, „Солифон“ и Грибанов бе помогнал да се разплете цялата история и дори бе накарал Ед Неда и самия Никълъс Грант от „Солифон“ да му предоставят още подробности. С Лисбет обаче се беше чул само един-единствен път оттогава и това се случи, когато я разпитваше по приложението редфон, доколкото въобще бе възможно, за случилото се във вилата на Ингарьо.
Вече бе изминала седмица и Микаел нямаше представа какво мисли тя за неговия репортаж. Навярно беше ядосана, задето прекалено бе драматизирал нещата, но какво друго да направи при нейните лаконични отговори. Или беше бясна, задето не бе изобличил Камила поименно, а говореше само за шведско-руска гражданка, зовяща се Танос или Алкема, или пък беше разочарована, задето не беше настъпил по-здраво и още по-хубаво не им бе дал да се разберат на всичките. Нямаше как да знае.
Положението не ставаше по-розово от факта, че главният прокурор Рикард Екстрьом действително обмисляше да обвини Лисбет в отвличане на малолетен. Е, както и да е, накрая на Микаел съвсем му писна и си тръгна от партито, без да каже довиждане. Излезе на „Йотгатан“.
Времето беше безнадеждно лошо и като нямаше какво друго да прави, той се зае да преглежда многобройните съобщения на телефона си. Имаше поздравления и покани за интервюта, а и две неприлични предложения, но разбира се, нищо от Лисбет. Изключи телефона и се отправи към къщи с удивително тежка крачка за мъж, току-що измъкнал от ръкава си сензацията на десетилетието.
Лисбет седеше на своя червен диван на „Фискаргатан“ и гледаше с празен поглед към Стария град и Ридарфйерден. Беше изминало повече от година, откак се бе заела с гонитбата на сестра си и престъпното наследство, оставено от баща им, и без съмнение бе отбелязала успех по няколко параграфа.
Бе издирила Камила и нанесла на Паяците сериозен удар. Връзките с АНС и „Солифон“ бяха разтрогнати. Депутатът от Думата Иван Грибанов бе подложен на огромен натиск в Русия, горилата на Камила беше мъртва, а най-приближеният ѝ, Юрий Богданов, и още неколцина компютърни инженери бяха обявени за издирване и принудени да минат в нелегалност. Ала все пак Камила беше жива — навярно бе избягала от страната и може би вече подготвяше нещо ново.
Нищо не беше приключило. Дивечът бе само ранен, а това не беше достатъчно, изобщо. Лисбет унило погледна към масичката пред себе си. На нея имаше пакет цигари и непрочетения брой на „Милениум“. Тя вдигна вестника. Остави го. После пак го взе и изчете дългия репортаж на Микаел. Когато стигна до последното изречение, за миг се загледа в новата му авторска снимка. После се надигна рязко, отиде в банята и се гримира. Навлече си тясна черна тениска и кожено яке и излезе в декемврийската нощ.
Замръзваше. Беше облечена просто безумно тънко, ала не ѝ пукаше и мина напряко през площад „Марияторет“ със забързана крачка. Сви наляво по „Сведенборгсгатан“ и влезе в ресторант „Зюд“, където седна на бара и захвана да се налива с уиски и бира. Тъй като повечето от клиентите бяха хора от света на културата и журналистиката, не беше учудващо, че мнозина я разпознаха и започнаха да я обсъждат. Китаристът Юхан Нурберг, който в хрониките си в списание „Ние“ бе станал известен със способността си да обръща внимание на дребни, но все пак наситени със значение детайли, отбеляза, че Лисбет не пие така, сякаш изпитва наслада, а по-скоро като че пиенето е работа, която иска да отметне.
В движенията ѝ имаше нещо изключително целеустремено, а и никой, изглежда, не смееше да отиде при нея. Жена на име Регине Рихтер, която в ежедневието се занимаваше с когнитивна поведенческа терапия и седеше на по-вътрешна маса, дори се питаше дали Лисбет Саландер изобщо бе забелязала и едно от лицата в ресторанта. Поне Регине не можеше да си спомни Лисбет да бе хвърляла поглед на помещението или проявила и най-беглия интерес към каквото и да било там вътре. Барманът Стефе Милд пък смяташе, че Лисбет се подготвя за някаква операция.
В 21,15 ч. тя плати в брой и излезе в нощта без дума или кимване. Мъж на средна възраст с каскет, на име Кенет Хьоок, който сам по себе си не беше особено трезвен, нито особено надежден, ако трябва да се вярва на бившите му съпруги и като цяло на всичките му приятели, я видя да прекосява „Марияторет“ като да беше „поела на дуел“.