![Истинската история за носа на Пинокио [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/1/5/istinskata-istoriya-za-nosa-na-pinokio-bg-download.jpg)
Истинската история за носа на Пинокио [bg]
- Автор: Перссон Лейф Густав Вилли
- Серия: Еверт Бекстрьом #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-632-3
- Переводчик: Мартин Ненов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Истинската история за носа на Пинокио [bg]». Краткое содержание книги:
„Крайно време за кратка следобедна дрямка“, помисли си Бекстрьом, тъй като неговата любима финландска сервитьорка беше обещала да намине, за да избърше прахта, да измие чиниите, да изпере, да изчисти най-общо казано, преди да поеме вечерната смяна в любимия му квартален ресторант.
„Крайно време е за малка почивка“, повтори си той и в същия миг някой позвъни на вратата му.
124
Отначало той помисли, че това е финландката, която се появява три часа по-рано, понеже е толкова зажадняла, че не може да се сдържа. Оказа се обаче, че звъни съседът му, малкият Едвин, който стоеше пред вратата със сериозно изражение и прилежно сресана на път коса, намираща се на височината на пощенската кутия на вратата на Бекстрьом. „Дошъл е да ми каже, че Исак най-после е отлетял към отвъдния свят“, предположи Бекстрьом и побърза да отвори вратата.
— Заповядай, Едвин, влизай моля. Случило ли се е нещо? — попита Бекстрьом, като същевременно се насили да изглежда подобаващо обезпокоен.
Малкият Едвин си беше както обикновено. Малък мъж със сериозно изражение, който започна, като изрази надежда, че не безпокои господин комисаря. Преди да натисне звънеца, той, разбира се, подслушал през пощенската кутия, както го беше учил Бекстрьом, и по този начин разбрал, че Бекстрьом бил у дома си и се занимавал с нещо, но напълно сигурен, естествено, нямало как да бъде.
— Всичко е наред. Не се притеснявай, момче — каза Бекстрьом и го погали по главата. — Нещо искаш да ми кажеш, както подразбирам.
„Добре че просто не пропълзя през пощенската кутия.“
— Имам добри новини за господин комисаря — започна Едвин и кимна утвърдително.
„Най-накрая“, помисли си Бекстрьом, като същевременно вдигна поглед към тавана.
Едвин бе дошъл да му каже, че Исак е вече по-добре. Той бил, разбира се, все още малко омърлушен, но вече бил изписан от лечебницата, още преди края на седмицата, но Едвин решил да изчака почти седмица, преди да съобщи тази радостна вест поради две обстоятелства. Първото било, че от вестниците той разбрал за пълната заетост на комисаря с обширно разследване на убийство и поради тази причина вероятно нямало да може да окаже на Исак необходимите грижи. Второ, той съзнателно избрал да изчака, докато бъде съвсем сигурен, че Исак напълно ще се възстанови, за да не даде на Бекстрьом лъжливи надежди.
— Къде е той сега? — попита глухо Бекстрьом. „Какви, по дяволите, ги говори тази малка очиларка“ — добави той наум.
Миналата седмица на възстановяване Исак прекарал в стаята на Едвин. С подходящи грижи и като оставим настрана това, че още бил травмиран, имало голяма надежда Исак скоро да се върне към нормалното си състояние. Това, което Едвин искал да знае, било само дали може да задържи Исак още известно време, имайки предвид служебното натоварване на Бекстрьом.
„Все още има надежда за малкото животинче“, помисли си Бекстрьом, като този, за когото си мислеше не беше Исак, а Едвин.
— Да си поговорим за това — предложи Бекстрьом. — Да те почерпя ли с нещо? Чаша сок, може би — предложи той.
— Благодаря — отвърна Едвин. — Чаша хубав сок не бих отказал никога.
Бекстрьом отиде в кухнята и започна да рови из хладилника и килера си, когато изведнъж осъзна, че никой нормален възрастен мъж не държи сок в собственото си жилище. Вместо това той взе една кутия кока-кола за Едвин и една студена бира за себе си.
— Сокът е свършил, за съжаление — излъга Бекстрьом. — Надявам се, че и кока-кола е добре?
Кока-колата била дори отлична, според неговия гост. И майка му Душанка, и баща му Слободан обичали да пият кока-кола с големи чаши, когато гледали телевизия вечер, и Едвин беше разбрал, че човек се развеселяваше от пиенето на кока-кола. Въпреки че той самият предпочитал сок от малини.
— Какво ще правим, господин комисар? — попита Едвин и го погледна изпитателно от другата страна на дебелите си очила. — Да задържа ли Исак още известно време, или комисарят предпочита да го донеса още сега? Ще напиша лекарствата на една бележка. За да улесня грижите, искам да кажа.
С оглед на неизвестната служебна натовареност на Бекстрьом към момента, той предпочиташе първата алтернатива. Въпреки че в действителност отдавна му беше домъчняло за малкия Исак.
— Разумно решение, господин комисар — съгласи се Едвин. — В такъв случай вземаме решение той да остане при мене засега, а вие само трябва да се обадите, когато положението в службата се подобри.
Преди Едвин да си тръгне, Бекстрьом отлюспи порядъчно тесте от щипката с банкноти и ги пъхна в малката му ръка.