Дума Ки
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Stephen Kings Novels #52
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Дума Ки». Краткое содержание книги:
Промяната настъпва, след като Едгар наема къща на ДУМА КИ — красив и (странно защо?) почти необитаем остров в Мексиканския залив. Приказните залези и шепотът на раковините по брега го вдъхновяват и той се отдава на едновремешното си хоби — рисуването. Оказва се обаче, че талантът му е и чудо, и опасно оръжие. Защото много негови картини притежават сила, която не може да се контролира. Защото могат и да лекуват, и да убиват…
— Мили Боже! — Обърнах се към Уайърман. — Как мислиш, кога го е нарисувала? След като сестрите й…
— Навярно. Навярно това е бил нейният начин да се справи с трагедията… Или не си съгласен?
— Не знам. — Някаква част от мен се опитваше да мисли за Илзе и Мелинда, а друга — напротив, стараеше се да не мисли за тях. — Не знам как едно дете… колкото и талантливо да е… би могло да създаде подобно нещо.
— Родова памет — отвърна Уайърман. — Така биха казали последователите на Карл Густав Юнг.
— А защо и аз нарисувах същия шибан кораб? И тази шибана твар, само че в гръб? Имат ли последователите на Юнг някаква теория по въпроса?
— Елизабет не е кръщавала своя кораб „Персе“ — отбеляза Джак.
— Била е само на четири годинки. Съмнявам се, че названието му е имало някакво значение за нея. — Замислих се за по-ранните й картини, където корабът е бил скрит зад една красива бяла илюзия, в която тя е вярвала. — Особено след като е разбрала какво представлява всъщност.
— Говориш така, сякаш корабът е реален — отбеляза Уайърман.
Устата ми пресъхна. Влязох в банята, налях си чаша вода и я изпих.
— Не знам какво да мисля, но имам само едно главно житейско правило, Уайърман. Ако един човек вижда нещо, то може би е халюцинация. Ако го виждат двама, шансовете да е истина нарастват многократно. И Елизабет и аз сме виждали „Персе“.
— Във въображението си — напомни ми Уайърман. — Виждали сте го във вашето въображение.
Посочих с показалец към него.
— Знаеш на какво е способно въображението ми.
Той не ми отговори, а само кимна. Лицето му беше пребледняло.
— Вие казахте: „След като е разбрала какво представлява всъщност.“ Щом корабът на картината е реален, какво е тогава? — обади се Джак.
— Мисля, че знаеш — промълви Уайърман. — Мисля, че всички знаем, но се боим да го изречем. Давай, Джак, Господ мрази страхливците.
— Добре де, това е корабът на мъртвите. — Гласът на Джак прозвуча равно и спокойно в ателието ми. Той прокара пръсти през косата си и я разроши още повече. — Но ето какво ще ви кажа. Ако този кораб доплава за мен в края на живота ми, бих предпочел изобщо да не съм се раждал.
X
Отместих встрани купчината рисунки и акварели, доволен, че последните две вече няма да бъдат пред очите ми. После хвърлих поглед към онова, което беше под тях и заради което кошницата бе така тежка.
Оказаха се стрели за харпун. Извадих една. Беше дълга около четирийсет сантиметра и тежеше доста. Бе изработена не от алуминий, а от стомана (не знаех дали през двайсетте бяха използвали алуминий), беше тривърха. Докоснах едното острие и на пръста ми изби капчица кръв.
— Трябва да дезинфекцираш раната — посъветва ме Джак.
— Да, естествено — отвърнах. Взех харпуна и се обърнах към следобедното слънце, чиито отблясъци танцуваха по стената. Тризъбецът на наконечника му излъчваше някаква застрашителна красота — парадокс, характерен само за най-ефективните оръжия. — Но като го гледам, едва ли има голям обсег. Доста тежичко ми се струва.
— Бъркаш, amigo — Възрази Уайърман. — Харпунът се изстрелва с помощта на пружина и сгъстен въглероден двуокис. Така че началната скорост е доста висока. Освен това в онези времена не ти е трябвал кой знае какъв обсег. Заливът е гъмжал от риба и ако Истлейк е искал да улови някоя, обикновено е стрелял в нея от упор.
— Тези остриета ми изглеждат доста странно…
— И на мен — каза Уайърман. — В „Двореца“ има поне десетина харпуна, включително и тези в библиотеката, но никой не е тривръх.
Джак се върна от банята и донесе шишенце кислородна вода. Взе харпуна, който държах, и се вгледа внимателно в наконечника му.
— Какво е това? Сребро?
Уайърман издърпа показалеца си и се престори, че се прицелва в Джак.
— Можеш да не си показваш картите, но Уайърман мисли, че току-що обра банката.
— Вие не го ли разбрахте? — учуди се младежът.
Двамата с Уайърман се спогледахме и отново се обърнахме към Джак.
— Май не гледате филми на ужасите — поясни той. — Сребърните куршуми се използват, когато трябва да убиеш върколак. Не знам дали среброто върши работа и срещу вампирите, но очевидно някой е вярвал в това. Или поне се е надявал, че ще се окаже ефективно.