Освободена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Освободена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Вишъс, син на Блъдлетър, притежава гениален ум и твърдо като камък сърце. Израснал в лагера на баща си — един от най-страшните и садистични воини — неговото минало е изпълнено със страдание.
Ви е измъчван от кошмарни спомени и намира успокоение единствено в кървавите битки с враговете си, а любовта и емоциите са му чужди. При една от самостоятелните си акции е тежко ранен и попада в човешка болница, където е оставен на грижите на доктор Джейн Уиткъм…
Джейн е отдадена на работата си като хирург и спасява живота на Вишъс. Той разкрива най-съкровените си тайни и тя навлиза в неговия свят, за да стане част от съдбата му…
му, сърцето му и тялото му. Всички малки кутийки бяха подредени
правилно. Кубчето на Рубик беше решено. Всичко беше идеално.
Точно щеше съвсем да се разнежи, когато телефонът му иззвъня. Той
изруга, откачи го от колана и отговори троснато.
— Какво? У Джейн съм. Искаш да се срещнем тук ли? Веднага?
Добре. Ще се видим след две минути, Холивуд — затвори телефона си. —Рейдж.
— Мислиш ли, че ще се уреди да се преместя при теб?
— Да. Честно казано, Рот ще бъде много по-спокоен, ако ти живееш в
нашия свят — той помилва лицето й с опакото на дланта си. — Както и аз, но не очаквах да се откажеш от собствения си живот.
— Не се отказвам. Ще живея малко по-различно, но това не значи, че
се отказвам. Нямам много приятели — освен Манело — и нищо не ме
задържа тук. Бях готова да напусна Колдуел заради Манхатън. А и с теб
ще бъда по-щастлива.
Той огледа лицето й. Обичаше волевите й черти, късата коса и
пронизващите очи с цвят на гора.
— Никога не бих те помолил да захвърлиш всичко, което имаш тук
заради мен.
— Това е само една от причините да те обичам.
— Ще ми кажеш ли и останалите по-късно?
— Може би — тя плъзна ръка между краката му, с което го изненада, и той ахна. — Може и да ти демонстрирам.
Той прилепи устни към нейните и вкара езика си между тях. Притисна
гърба й в стената. Не го беше грижа, че Рейдж ще трябва да почака още…
Телефонът му звънна. И не спираше да звъни.
Ви вдигна глава и погледна през прозореца до входната врата. Рейдж
стоеше в тревната площ отпред с телефон до ухото. Демонстративно
погледна часовника си и показа среден пръст на Ви.
Ви замахна с юмрук и отстъпи от Джейн.
— Ще се върна в края на нощта. Бъди гола.
— Не предпочиташ ли ти да ме съблечеш?
— Не, защото бих разкъсал тази риза, а настоявам да я носиш всяка
нощ в леглото до мен. Бъди. Гола.
— Ще видим.
Цялото му тяло запулсира заради неподчинението й. И тя го знаеше, застанала с нетрепващ и изпълнен с еротични обещания поглед.
— Боже, обичам те — изрече той.
— Знам. Сега върви да убиеш нещо. Аз ще чакам.
Той й се усмихна.
— Не бих могъл да те обичам повече, дори и да исках.
— Аз също.
Той я целуна и се дематериализира навън пред Рейдж, като се
погрижи наоколо да има мис. Страхотно. Валеше. Би предпочел да е при
Джейн, отколкото навън с брата, и не можа да се въздържи да не стрелне
Рейдж с убийствен поглед.
— Щеше ли да умреш, ако беше изчакал пет минути?
— Моля те. Ако се беше захванал с твоята жена, щеше да се наложи
да чакам до лятото.
Ви се намръщи и погледна към съседния на Джейн апартамент.
Гаражната врата беше полуотворена. Виждаше се проблясването на
светлините на стопове. Чу се затръшване на врата и вятърът донесе
сладникава миризма, сякаш някой беше разпръснал наоколо бебешка
пудра.
— О… Боже, не.
В този момент Джейн отвори вратата и се втурна навън с коженото му
яке в ръка, а неговата риза се вееше зад гърба й.
— Забрави си го!
В един ужасяващ миг всички парчета от пъзела, от който бе виждал
само фрагменти, се подредиха. Кошмарът бе настъпил в реалния живот.
— Не! — изкрещя.
Всичко се случи за секунди, а на него му се стори, че е отнело векове.
Рейдж го гледаше, все едно бе полудял. Джейн тичаше по тревата. Той
свали миса, защото беше завладян от страх.
Един лесър се показа изпод гаражната врата с насочено оръжие.
Изстрелът не се чу въпреки тишината наоколо. Ви се хвърли към
Джейн в опит да я предпази с тялото си. Не успя. Беше улучена в гърба и
куршумът излезе отпред. Проби гръдната й кост и рикошира в ръката му.
Той я хвана, докато падаше. Собствените му гърди бяха раздирани от
болка.
Те се строполиха на земята, а Рейдж хукна след убиеца. Не че Ви
забеляза това. Единственото, за което можеше да мисли, беше собственият
му кошмар. Кръв по ризата му. Сърцето му в пълна агония. Наближаваща
смърт… Но не неговата. А на Джейн.
— Две минути — изрече тя между две хриптящи вдишвания, притиснала с ръка гърдите си. — Имам по-малко от две… минути.
Явно беше засегната артерията й и тя го знаеше.
— Аз ще…
Тя поклати глава и хвана ръката му.
— Остани. Няма да те…
Дочакам… беше думата, която се канеше да каже.
— Не, по дяволите!
— Вишъс… — очите й се напълниха със сълзи, а лицето й бързо
губеше цвета си. — Хвани ме за ръката. Не ме оставяй. Не можеш… Не ме
оставяй да си ида сама.
— Ще се оправиш! — той понечи да я вдигне. — Ще те отведа при
Хавърс.
— Вишъс. Няма спасение от това. Дръж ръката ми. Отивам си… — тя