Нишката на покварата

Последните няколко дни той или се месеше в бойните планове на мъже, които знаеха много добре какво вършат, или се караше с Лусия. И тъй като никога преди не я бе наказвал, сега не знаеше как да постъпи. Тя не беше като другите деца, които бе обучавал през изминалите години. Не смееше да я наказва, защото разчиташе толкова много на нея да бъде обединяващата сила зад организацията му, а ако я отчуждеше от себе си, това можеше да се окаже пагубно за Либера Драмач.

Дали Лусия и Кайлин бяха прави? Дали Заелис бе загрижен повече за Либера Драмач, отколкото за собствената си дъщеря? Нима я беше осиновил само за да може да държи най-ценната си придобивка под контрол? Богове, самата мисъл за нещата, в които го обвиняваха, го изпълваше с горчивина, ала същевременно не можеше да пропъди чувството, че до известна степен бяха прави.

Алскайн Мар. Всичко бе започнало в Алскайн Мар, когато бе накарал някогашната Престолонаследничка да използва силите си отново и я бе спуснал в леговището на създание с невъобразима мощ и неведоми намерения. Беше го направил, защото се боеше от онова, което можеше да се случи с жителите на Лоното… и заради тях бе изложил живота й на риск. Всемогъщи богове, що за демон го беше обладал? Дори когато размишляваше над трудния си избор, той си мислеше не толкова за опасността, на която подлагаше своята дъщеря, колкото за заплахата, грозяща Либера Драмач, ако с нейния патрон се случеше нещо. Лусия беше толкова покорна и отстъпчива през всичките тези години, че той почти бе забравил, че зад тези отнесени сини очи стои една личност. Нищо чудно, че тя се чувстваше предадена. Нищо чудно, че се бе обърнала срещу него.

Той виждаше как тя ставаше все по-близка с Кайлин с всеки следващ ден. След Алскайн Мар. Ала не можеше да позволи на Аления орден да спечели сърцето й; те и бездруго бяха доста силни, а и споделяха малко от целите и стремежите на Либера Драмач. Сестрите се интересуваха единствено от своята собствена изгода, единствено от своето собствено оцеляване. И бяха извънредно потайни. Кайлин не беше споделила плановете си относно вражеското нашествие със Заелис, бе отказала да участва в съвместните им действия против врага, а ето че сега бе изчезнала напълно, точно когато имаха най-голяма нужда от нея.

Единственото нещо, което го плашеше повече от това да изгуби Лусия, беше Кайлин да му я отнеме. Въпросът й отново се вряза в съзнанието му — Кого обичаш всъщност? Дъщеря си или хората, които събра, за да я следват?

Продължаваше да си мисли за това, докато се изкатерваше на стената и поглеждаше над заострените колове към хълмовете на запад, ала кошмарната гледка, което се откри пред очите му, веднага прогони тези мисли. Лицето му изведнъж побеля, а тялото му се разтрепери.

Различните бяха навсякъде — огромно черно море, чиито вълни се плискаха в стената; ужасяващ конгломерат от зъби, мускули, нокти и бронирана кожа. Те бяха изпълзели от дефилетата и клисурите, водещи към Плетеницата, и сега щурмуваха преградата, която ги делеше от убежището на Либера Драмач. Черни стълбове дим се издигаха на местата, където бяха паднали гюлетата от топовете на защитниците, а експлозивите, изстреляни от катапултите, осакатяваха уродливите туловища на пълчищата хищници.