Прашинка в Божието око
- Автор: Нивен Ларриё, Пурнель Джери
- Серия: Сламкарите #1
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Прашинка в Божието око». Краткое содержание книги:
— Просто проектирайте курса на извънземния кораб, докато пресече линията между Сламката и Окото на Мърчисън — каза Ренър на капитан Михайлов.
— Толкова ли е развита сламкарската астрогация? — скептично попита Михайлов.
— Да. Това е достатъчно, за да накара човек да побеснее, но наистина го могат. Установете постоянно ускорение.
— Натам се насочва и друг кораб — каза Кутузов, пресегна се покрай капитана, настрои пулта и векторите проблеснаха на екрана. — Ще стигне доста след като се прехвърлим.
— Танкер — отвърна Ренър. — И се обзалагам на каквото пожелаете, че корабът на посланиците е лек, прозрачен и толкова очевидно безопасен, че никой не би могъл да го заподозре в лоши намерения, господин адмирал.
— Дори аз, искате да кажете — рече Кутузов. Не се усмихваше. — Благодаря, господин Ренър. Продължавайте да помагате на капитан Михайлов.
Бяха оставили астероидите зад себе си. Всички учени на борда настояха телескопите на „Ленин“ да ги проучат и адмиралът не възрази. Не беше ясно дали се страхува, че в последния момент могат да ги нападнат от троянския пункт, или споделя желанието на цивилните да научат всичко за извънземните, ала така или иначе искането им бе удовлетворено.
Скоро Бъкман изгуби интерес. Астероидите бяха плътно заселени и орбитите им бяха изменени. Наблюдението им нямаше абсолютно никаква стойност. Другите не споделяха неговото мнение. Те анализираха светлината на сламкарските ядрени двигатели, измериха неутриновите потоци от електроцентралите и откриха светли точици с тъмен спектър около хлорофилнозелената честота. Трябваше да са куполи, покриващи гигантски ферми. Нямаше друго възможно заключение. И на всяка скала, достатъчно голяма, за да се вижда, се очертаваше характерен кратер, категорично доказващ, че астероидът е бил преместен.
Бъкман възвърна интереса си само веднъж. По молба на Хорват астрофизикът наблюдаваше астероидните орбити. Внезапно очите му проблеснаха, той трескаво въведе някакъв код в компютъра и прочете резултатите.
— Невероятно!
— Какво е невероятно? — търпеливо попита министърът.
— Кошерния астероид не показваше следи от радиация.
— Да. — Хорват имаше опит с изтръгването на информация от Бъкман.
— Да речем, че същото се отнася за останалите астероиди. Орбитите са съвършени — както и да ги проектираш, никога не се сблъскват. Възможно е да са там от много отдавна.
Хорват си тръгна, като си мърмореше под нос. Каква точно бе възрастта на тази астероидна цивилизация? Бъкман разсъждаваше в космически мащаби. Нищо чудно, че Кошерния астероид беше студен: сламкарите не коригираха орбитите. Просто пращаха скалите където поискат…
Е, той трябваше да се върне на подарения кораб. Скоро щеше да се наложи да го изоставят… дали Блейн имаше някакъв напредък?
Род и Сали разговаряха с адмирала. Срещнаха се на мостика: доколкото знаеше Блейн, никой друг освен Кутузов и неговият стюард не бе виждал каютата му. А може би дори самият главнокомандващ: той като че ли винаги се намираше на мостика, следеше екраните и вечно търсеше сламкарско коварство.
— Жалко — каза Кутузов. — Този кораб щеше да е безценен. Но не можем да рискуваме. Кой знае какво е предназначението му? А и като се има предвид, че посланиците ще са тук… — Той потръпна.
— Да, господин адмирал — учтиво се съгласи Род. Съмняваше се, че подаръкът представлява опасност, ала на борда му наистина имаше механизми, които не разбираше дори Синклер. — Мислех си за някои от другите артефакти. Съвсем малки. Например онези статуетки, които толкова харесва капелан Харди. Бихме могли да запечатаме всичко в пластмаса, да го затворим в запоени стоманени контейнери и да го закачим за корпуса в полето. Ако след тези предпазни мерки сламкарите все още могат да ни застрашат с нещо, навярно ще е най-добре да не се връщаме в Империята.
— Хм. — Адмиралът поглади брадата си. — Смятате ли, че тези предмети са ценни?
— Да, господин адмирал. — Кутузов влагаше в думата „ценни“ значение, различно от това на Сали или Хорват. — Колкото повече знаем за тяхната техника, толкова по-точен анализ на опасността ще направим с Каргил.
— Да. Капитане, искам честното ви мнение. Какво мислите за сламкарите?