Кралица на сенките
- Автор: Маас Сара Дж., Маас Сара Джанет
- Серия: Стъкленият трон #4
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-1765-2
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралица на сенките». Краткое содержание книги:
Да го освободи.
Принцът я беше подигравал, провокирал, сякаш искаше да го убие. А Роланд я бе умолявал да сложи край на мъките му.
Ако сега Каол и Едион действаха съвместно с Елин Галантиус...
Не бяха в гората, за да разузнават.
А за да спасят принца. И онази затворничка. Поне един от тях бяха измъкнали.
Херцогът и кралят не подозираха нищо. Не предполагаха колко близо са били до всичките си мишени, колко близо са били враговете им до освобождаването на принца.
Затова капитанът се беше спуснал така.
Искаше да убие принца, да му окаже единствената възможна милост.
Бунтовниците не знаеха, че приятелят им още е в онова тяло.
– Е? – попита херцогът. – Да имаш някакви въпроси?
– Още не си ми обяснил защо ви е необходимо оръжието на баба ми. Подобно съоръжение може да има катастрофален ефект. Магията я няма вече, затова не виждам смисъл да използвате онези кули за унищожението на терасенската кралица.
– По-добре да сме подготвени, отколкото да изпаднем в непредвидена ситуация.
Имаме пълен контрол над кулите.
Манон почука с железен нокът по стъклената маса.
– Това е основната информация, Водачке на Крилото. Продължавай да ми се доказваш и ще получиш повече.
Да му се доказва? С нищо не му се беше доказвала в последно време, освен... освен като уби един от демонските му принцове и изтреби онова планинско племе без всякакво основание. Огнен гняв прогори тялото ù. Значи, не беше изпратил изчадието в щаба ù като послание, а като изпитание. За да провери дали може да надвие един от най-силните му воини и да продължи да му се подчинява.
– Избра ли сестринство, както те помолих?
Манон сви рамене с престорено равнодушие.
– Исках да видя кои вещици ще се държат най-добре в мое отсъствие. Това ще е наградата им.
– Давам ти срок до утре.
Манон го изгледа презрително.
– Като си тръгна оттук, ще се изкъпя и ще спя цял ден. Ако ти или някое от демонските ти приятелчета ме обезпокоите, ще разбереш колко ме бива като екзекутор. Ще взема решението си на следващия ден.
– Надявам се, че не отлагаш умишлено, нали, Водачке на Крилото?
– Защо да правя услуги на сестринства, които не заслужават вниманието ми?
Манон нарочно не се замисли какво му позволява да върши с вещиците матроната, а просто събра папките, пъхна ги в ръцете на Сорел и напусна стаята.
Астерин я чакаше, облегната на сводестия вход към стълбището за кулата ù и чоплеше железните си нокти.
Сорел и Веста се напрегнаха осезаемо.
– Какво има? – попита Манон и също извади ноктите си.
Астерин я изгледа с отегчено изражение, присъщо само на безсмъртните.
– Трябва да поговорим.
Двете с Астерин отлетяха към планината и Манон позволи на братовчедка си да води – разреши и на Абраксос да следва небесносинята ù женска, докато не се отдалечиха достатъчно от Морат. Кацнаха на малко плато, покрито с лилаво-оранжев килим от диви цветя и шумолящи на вятъра високи треви. Абраксос буквално виеше от радост, а Манон, чиято умора тегнеше колкото червената пелерина на гърба ù, нямаше сили да го нахока.
Оставиха уивърните на поляната. Планинският вятър беше учудващо топъл, а небето – ясно и пълно с дебели, пухкави облаци. Манон беше заповядала на Сорел и Веста да останат в крепостта, независимо от възраженията им. Ако се стигнеше дотам, че да няма дори толкова вяра на братовчедка си... дори не ù се мислеше.
Вероятно затова се беше съгласила да тръгне с нея.
Сигурно готовността ù имаше нещо общо и с писъка на Астерин от другия край на клисурата.
Същия писък беше чула и от наследницата на Синьокръвните, Петра, когато разкъсваха уивърна ù на парчета. От майката на Петра, когато дъщеря ù полетя към земята заедно със своя уивърн Кийли.
Астерин отиде до ръба на платото. Дивите цветя се люлееха около прасците ù, а кожените ù дрехи лъщяха под жаркото слънце. Тя разплете златистата си коса, а после свали меча и кинжалите си заедно с ножниците им и ги пусна на земята.
– Искам да ме изслушаш, без да ме прекъсваш – обяви, когато Манон застана до нея.
Доста смело настояване от наследницата на клана, но в гласа ù нямаше и следа от предизвикателство, от заплаха. А и Астерин никога не ù бе говорила така. Затова Манон просто кимна. Златокосата вещица отправи поглед към планината – толкова по-живописна тук, далеч от тъмнината на Морат. Благоуханен ветрец повя покрай тях и леките къдри на Астерин затанцуваха като оживели слънчеви лъчи.