Кралица на сенките

Никоя от Тринадесетте не посмя да пророни и дума за баба ù – за това, че одобряваше чифтосването с демони.

Манон отвори вратите на съвещателната стая със замах и позволи на трясъка да изрази мнението ù за незабавната призовка на херцога. Сорел и Веста спряха на няколко крачки зад нея.

Перингтън стрелна поглед към нея. Бяха сами с Калтейн.

– Обясни ми... защо изглеждаш така.

Манон отвори уста.

Ако Върнън научеше, че Елин Галантиус е жива, ако дори за миг заподозреше колко задължена се чувства кралицата на майката на Елида, задето бе спасила живота ù, навярно щеше да убие племенницата си.

– Нападнаха ни бунтовници. Изтребих ги до един.

Херцогът метна папка с документи върху масата. Тя се плъзна по стъклото и листовете се разпиляха като ветрило.

– От месеци настояваш за обяснение. Е, заповядай. Доклади за враговете ни, сведения за основните ни мишени... Подарък от Негово Величество.

Манон доближи масата.

– Случайно той да е изпратил и демонския принц в щаба ми?

Тя впери поглед в дебелия врат на херцога. Колко ли лесно щяха да раздерат ноктите ù грубата му кожа?

Перингтън кривна уста.

– Роланд спря да ни е от полза. А кой би се справил по-добре с него от Тринадесетте ти?

– Не знаех, че имаме уговорка да ни използваш като екзекутори.

Наистина трябваше да разпори гърлото му за онова, което им беше причинил.

Калтейн седеше до него с празно изражение. Но дали нямаше да употреби огъня от сенки, ако Манон нападнеше херцога?

– Седни и прочети докладите, Водачке на Крилото.

Заповедническият му тон не ù хареса и тя изръмжа предупредително, но все пак седна.

И зачете.

Доклади за Ейлве, Мелисанде, Фенхароу, Червената пустиня, Вендлин.

И за Терасен.

Според материалите Елин Галантиус, смятана за мъртва от доста време, се появила във Вендлин, където надвила четирима от валгските принцове, включително един опасен генерал от кралската армия, служейки си с огън.

Елин владееше огнената магия – беше ù разказала Елида. – Затова може да е оцеляла.

Но... но тогава магията... Магията продължаваше да съществува във Вендлин.

Макар и тук да я нямаше.

Манон беше готова да се обзаложи на голяма част от златото, натрупано в Крепостта на Черноклюните, че мъжът пред нея – и кралят в Рифтхолд – имаха нещо общо с това.

Следващият доклад беше за ареста по обвинение в измяна на принц Едион Ашривер, бивш адарлански генерал от вендлинския род Ашривер. Обвиняваха го и в съюзничество с бунтовниците. Преди няколко седмици неидентифицирани лица го спасили от екзекуцията му.

Заподозрени: лорд Рен Олсбрук от Терасен...

И лорд Каол Уестфол от Адарлан, който служел предано като капитан на кралската гвардия до миналата пролет, когато се съюзил с Едион и напуснал двореца в деня на неговото залавяне. Подозираха, че капитанът не е отишъл далеч и ще опита да спаси дългогодишния си приятел, принца наследник.