Уморените коне ги убиват, нали? [bg]

— Мис Барновски — представи я Долан, съвзел се след първоначалния шок. — Секретарката ми. Или по-скоро на списанието. Помага ми в работата. Мис Барновски.

— Разбирам — рече Ейприл. — Мис Барновски.

— Секретарката ми — повтори Долан, захилен глуповато.

— Това е хубаво. Според мен вие сте ужасно привлекателна — обърна се Ейприл към Майра.

— Благодаря.

— Толкова съжалявам, че си тръгвате. Наистина бих се радвала много да се опознаем по-добре.

— Лека нощ, мисис Менефи — каза Майра и тръгна към вратата.

— Почакай. — Долан скочи след нея. — Ще кажа на Юлисис да те закара до…

— Не си прави труда — отряза го Майра през рамо и прекоси тъмната всекидневна, откъдето излезе на външното стълбище към улицата…

— Тя е пищна, Майк. Прилича на жените от рисунките на Бенда. Сега разбирам защо започна да пренебрегваш…

— О, боже, в главата ти нищо друго ли няма, освен секс? — прекъсна я Долан и затвори вратата.

— Аз съм патологичен случай.

— Ти не си с всичкия си. Как дойде тук?

— Недей да се мръщиш толкова. Влязох през задния вход, минах през стаята на Юлисис, а после се качих по вътрешното стълбище. Какво толкова има?

— О, боже, изобщо не мога да те разбера — поклати Долан глава. — Не съм виждал по-смахната жена от теб. Току-що си се омъжила, това е първата ти брачна нощ, а ти ми казваш: какво толкова?

— Пак те питам: какво толкова? Какво лошо има в това, че дойдох тук? „В крайна сметка няма нищо нередно и непочтено…“ Не си ли спомняш речта на Линкълн?

— Предавам се — каза Долан, седна на разтегателното легло и прокара пръсти през косата си. — Предавам се, и толкоз. Целият град знае колата ти. Помисли ли си какво ще разправят хората, като я видят отвън. Всеизвестно е, че аз живея тук.

— Дойдох с такси — обясни Ейприл и свали мантото си.

— Ами Менефи?

— Нищо. Взехме да се разправяме и аз слязох от колата.

— Великолепен начин да започнете семейния си живот.

Ейприл дойде при него и седна на леглото.

— Повод за разправията беше ти. Всичко започна, когато той дойде да те избута по време на танца и оттогава не сме спирали. Рой много ревнува от теб.

— От къде на къде ще ревнува от мен?

Тя го погледна най-невинно с широко отворени очи и невъзмутимо предположи:

— Може би защото ти си далеч по-добър от него в леглото.

— Само това оставаше! — От изненада Долан не можеше да откъсне очи от нея. — Ти ли му го каза?

— Естествено.

— О, боже — простена той.

— Това не е единствената причина за посещението ми. Искам да кажа, че има и друго. Донесох ти нещо. — Тя отвори дамската си чантичка. — Сетих се, че кредитната компания сигурно вече те е притиснала… нали е време да платиш поредната вноска за колата — обясни Ейприл и остави до него чек.