![Уморените коне ги убиват, нали? [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/0/7/9/umorenite-kone-gi-ubivat-nali-bg-download.jpg)
Уморените коне ги убиват, нали? [bg]
- Автор: Маккой Хорас
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-500-7
- Переводчик: София Василева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Уморените коне ги убиват, нали? [bg]». Краткое содержание книги:
В нашия свят на риалити телевизии и мимолетна слава този рязък, настойчив роман е по-уместен от всякога. Гардиън
Накрая Долан спокойно го попита:
— Какво искаш, Фриц?
— Знаеш какво искам — отговори бавно Докстетър, без да се помръдне. — Заради теб ме изритаха от Лигата по бейзбол. Много добре знаеш какво искам, мръсно копеле.
— Чакай малко, Фриц — подхвана Долан с почти приятелски тон и леко се измъкна иззад бюрото. — Аз не искам да се разправям с тебе.
— Даваш си сметка какво направи с кариерата ми, нали?
— Знам ти какво направи с нея. — Долан продължи бавно и незабележимо да напредва към него. — Знаех всичко отпреди цял месец, но във вестника отказаха да го поместят. Наложи се да напусна службата си, за да ви изоблича.
— Така ли? — Дясната ръка на Докстетър потъна в джоба на сакото му.
— Пази се! — изкрещя Бишъп.
Долан се хвърли напред и замахна с левия си юмрук, удари Докстетър отстрани по главата, извади го от равновесие и го принуди да отстъпи. Докстетър също посегна с лявата си ръка, но в същото време се мъчеше неистово да измъкне дясната от джоба, както беше свита. Долан не му позволи, успя да го цапне по челюстта още няколко пъти, после му заби и един юмрук с дясната ръка и го изблъска до стената, където той се свлече на пода. Долан се спусна веднага върху него и го хвана за дясната ръка, която все още беше в джоба му. Издърпа я и бръкна вътре.
— Така си и мислех — показа той пистолета. — Калибър 32. Усетих го, негодника, по очите го усетих, че ще се хвърли на кръв.
— Добре си служиш с юмруците, приятелче — забеляза Бишъп.
— Да му се не надяваш! — възкликна Майра. — По едно време се бях поизплашила.
— И аз още не мога да дойда на себе си — призна си Долан. — Ед, донеси малко вода. Побързай, за да го свестим. Майра, прибери пистолета в бюрото ми. Виж ти! Емоции, а?
— И това е само началото — каза Майра. — Пък веднъж като потръгне…
III
Същата вечер Долан беше поканил Майра на вечеря. Отидоха в ресторант-градина на покрива на един хотел.
— Хубаво е тук горе, нали? — отбеляза тя.
— Да, да — отвърна Долан с въздишка и се загледа надолу през прозореца към светлините на града.
— Не се поддавай на депресия — посъветва го Майра приповдигнато. — Имаш всичко на този свят, за да си щастлив. Целият град говори за теб и за списанието ти. Откакто седнахме тук, поне двайсет души се изредиха, за да те поздравят. Правиш това, което искаш. Какво още ти липсва?
— За друго мислех — отговори Долан и погледна към естрадата на оркестъра и голямата маса до нея.
— Аха! — проследи Майра погледа му. — Това било!… Е, не ми се сърди. Когато предложих да дойдем тук, не знаех, че ще има сватба. Дори не знаех, че тя се жени.
— И аз бях забравил. Сигурно си мисли, че е отвратително от моя страна да се домъкна така тук.
— Как така?
— Така. Да дойдем двамата с теб.
— Какво толкова ужасно има в това?
— Защо не се опиташ да разбереш, боже мой? Аз ходех на срещи с Ейприл. Движех се сред тези хора, които сега са поканени на масата й. Всички знаят, че бях луд по нея.
— И тя е била луда по теб…
— Както и да е, дошъл съм в същия ресторант, в който са поканени гостите на сватбата й, при това с друга жена.
— Неизвестна жена — каза Майра и облиза устни. — Никому непозната. Скитница.
— Е, защо трябва да се държиш така?
— Как иначе да се държа? Ти току-що ми обясни как бие на очи това, че си дошъл тук с жена, която не принадлежи към тази среда — тази придворна компания от така наречения каймак на обществото…
— Не съм казал такова нещо. Ти не си добре.
— Ти самият не си добре. Боже мой, какво те интересува мнението им? Защо се опитваш да пробиеш в хайлайфа? За тях ти си никой…
— Знам — съгласи се Долан трезво.
— Не те приемат в никой от градските клубове, защото си израснал от другата страна на железопътната линия. Подиграват ти се, щом ти видят гърба. Глупак си ти, Майк. Пред теб се откриват възможности, в ръцете си държиш власт… Изобщо върви ти. Звездата ти изгрява. Стига си се притеснявал от тия нищо и никакви паразити.
— Аз не се притеснявам толкова от тях, колкото от Ейприл. Тя е хубав човек.
— Светът е пълен все с хубави хора. Ти да не ревнуваш от тоя тип, дето се е оженил за нея… тоя Менефи?