Уморените коне ги убиват, нали? [bg]

— Това се казва момиче! — обърна се Долан към Юлисис и неволно се разсмя. — Хайде, Ейприл, трябва да се махнеш оттук. Рой току-що си тръгна… Юлисис, обувай си обувките, слагай си шлифера да придружиш мис Ейприл през празния парцел отзад и да я качиш на такси.

— Добре, сър — отвърна Юлисис, доволен, че е главно действащо лице в една от любовните истории на мистър Майк.

— Няма да се промъквам през никакви задни парцели — заяви Ейприл. — Откъдето съм дошла, оттам ще си тръгна.

— Ще минеш по задната уличка. Не бива да се надценява доверчивостта на Менефи. Мисля, че повярва на лъжата, която му сервирах, но той ревнува, а големите ревнивци са много зорки. Може да е паркирал някъде по-надолу по улицата и да те чака да излезеш.

— И на всичкото отгоре ми е студено. Погледни какво си направил с косата ми.

— Ти пък погледни какво направи с живота ми. Хайде… — Той й помогна да стане. — Тръгвай с Юлисис. Ще спрете такси на кръстовището. Имаш ли пари?

— Аз винаги имам пари, мистър Долан…

— Не знаех. Помислих си, че може да си дала всичко, което имаш, за да подкупиш Юлисис. Тръгвай вече…

— Тръгвам… но ще се върна…

— Направи го и аз ще ти прережа гърлото. Готов ли си, Юлисис?

— Да, сър.

— Поемай.

Юлисис и Ейприл излязоха през задната врата. Долан я затвори след тях и се качи на горния етаж. Изгаси лампиона, а после отиде до прозореца, който гледаше към улицата, и погледна навън. Кола нямаше. Той се усмихна и се прибра в стаята си.

Забеляза спретнато сгънатите дрехи на Майра върху един стол и обувките й под бюрото и я попита:

— А при тебе как беше?

— Тя отиде ли си? — Майра се обърна на една страна и се подпря на лакът.

— Да. Ще ми се и ти да последваш примера й.

— Хич не се и надявай. Впрочем виж какво ти е оставила за спомен откачената ти приятелка. — Тя му подаде чека, разписан от Ейприл.

— Благодаря — рече сдържано Долан и го пъхна в джоба на хавлията си.

Майра се развесели от равнодушието му и го попита:

— Не изпитваш ли неудобство да приемаш пари от жени?

— Не, щом и те са получили нещо насреща — грубо й отвърна Долан.

— Разбирам… Кажи ми, всичките ти вечери ли преминават така трескаво?

— Трескаво ли? — Долан се усмихна хладно, съблече хавлията си и седна на края на леглото. — Тази вечер не беше трескава. Беше много досадна.

— Ти си магьосник. — Майра отново облегна глава на възглавницата. — Ти си най-невероятната комбинация от чар, индивидуалност и безбожие, която съм срещала.

— Глупости — сряза я Долан и загаси лампата.